Специалисти: Хранителните добавки са прехвалени

С�е �етнато наредени по рафтовете на аптеки и дрогерии, в шарени опаковки с обещания за здраве, младост и красота, хранителните добавки напомнят на лакомства за възрастни.

За всекиго има по нещо - който иска стройна фигура, го чакат капсули и чайове за отслабване. Ако някой се чувства отпаднал - моля, витамини ампули с женшен.

Търсенето на хранителни добавки у нас непрекъснато се увеличава, но това е световна тенденция, коментира за БТА Яна Георгиева, магистър-фармацевт.

Наблюденията й са, че търсенето на една или друга хранителна добавка зависи до голяма степен от нейната реклама.

В аптеката често влизали възрастни хора, които носели изрезки от вестници и посочвали към картинката: "Дайте ми от тези хапчета". Хранителните добавки обаче печелят все повече почитатели и сред младите.

При обикновени натоварвания - физически и умствени - храната е достатъчна за набавяне на необходимите витамини и минерали, обяснява обаче за БТА диетологът проф. Иван Топузов.

Според него нуждата от приемане на витаминни препарати се появява в екстремни ситуации - студентски сесии, състезания, продължителни физически натоварвания и настинки.

Специалистът е убеден, че при балансирано хранене организмът се снабдява с всички необходими вещества и

нуждата от хранителни добавки отпада

Той предупреждава, че безразборното приемане на хранителни добавки с други лекарствени средства може да доведе до нежелани ефекти.

"Желателно е първият път да бъде направена консултация с лекар. Доказано е например, че прополисът може синергично да подсили действието на антибиотиците".

С това мнение е съгласна и д-р Боряна Дамянова от Института по органична химия с център по фитохимия към БАН.

"В химията изобщо и във фитохимията в частност полезните съставки на храната се наричат "биологично-активни вещества". Между биологично-активните вещества има такива с много ясно изразено полезно действие, но и много други, които имат т.нар. синергичен ефект - т.е.

усилват или отслабват ефекта на полезните компоненти

Неотдавна бяха публикувани данните от датско изследване, според което редовното приемане на хранителни добавки, съдържащи витамини А и Е, могат да съкратят живота.

Едно от обясненията е, че прекаляването с дозите, особено за мастно-разтворимите витамини, води до хипервитаминози с отрицателни последици за здравето, обяснява проф. Топузов.

Има и друго логично обяснение. Приемайки хранителни добавки, хората отбелязват за себе си, че през този ден са свършили нещо полезно за здравето си и не са задължени повече да спортуват или да се хранят балансирано.

Според д-р Дамянова, не бива да се пренебрегва и фактът, че при хранителните добавки става въпрос за ефекти, наблюдавани в традиционната медицина на етноси, живеещи при различни климатични условия,

със съвършено различен начин на живот и хранене

С други думи, ако една билка е доказала благотворното си действие върху южноамериканеца, то тя може и да няма същия ефект за европееца.

Въпреки че армията от почитатели на хранителните добавки непрекъснато нараства, не липсват и скептици.

"Не вярвам в ползата им. Смятам, че всичко се прави за пари", казва 58-годишната Ани Станчева от Русе.

Данните за ползата или вредата от всяко полезно или вредно вещество върху човешкия организъм е въпрос по-скоро на статистическа преценка - на колко процента от поелите го хора с определени дефицити то помага, на колко - не, има ли или не странични ефекти, уточнява д-р Дамянова. Според нея доста от

нашумелите хранителни добавки са с прехвалени качества

Тя дава пример с лененото масло, превърнало се в хит на пазара през последните години.

"Лененото масло съдържа полиненаситените мастни киселини омега-6 и омега-3, които са много важни за човешкия организъм. Човек не ги произвежда по метаболитен път и се налага да си ги набавя чрез храната - слънчогледово масло, рибено масло, ядки".

Д-р Дамянова набляга обаче на това, че лененото масло никога не е било обичайна храна на човека.

Според химичката рекламата, че поради наличието на полезни киселини то понижава нивото на холестерола, при всички случаи е преувеличена. "Сигурно е само това, че лененото масло поне е по-безвредно от лекарствата от групата на статините, които се предписват за понижаване на нивото на холестерола".

Най-голям риск за стоки "менте" съществува при продукти,

които не минават през аптечната мрежа, предупреждава проф. Топузов.

Определен риск има и при продукти, разпространявани от т.нар. мултилевъл компании (по-познати като дистрибуторски мрежи), при които трудно се доказва и поддържа необходимото високо качество при производството.

Най-добре е хората да се обръщат към познати компании, доказали се на пазара, и да не забравят, че хранителните добавки са точно това, което са - допълнение, а не заместител на качествената храна, единодушни са специалистите.