Диетолог: 30% от раковите заболявания са следствие на хранителни фактори

Голяма част от сърдечно-съдовите, раковите заболявания, остеопорозата и много други са свързани с храненето, така че ако се храним здравословно можем да намалим риска от тези болести, каза проф. д-р Стефка Петрова, диетолог, национален консултант в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването, в интервю за БТА.

30% от раковите заболявания в Европа и САЩ са следствие на хранителните фактори, каза д-р Петрова. По думите й обаче храната може както да увеличи риска от рак, така и да го намали.

Добро здраве може да ни осигури единствено консумацията и на плодове, и зеленчуци, на зърнени и на бобови храни, както и на млечни, и по-малко месо, т. е . разнообразното и балансирано хранене.

Хората, които постят, трябва да знаят основните принципи на съчетаването на храните, посочи диетологът и съветва при постенето да се набляга на бобовите храни, на ядките и на пълнозърнестия хляб, за да няма дефицит на хранителни вещества.

Добре построената вегетарианска диета може да бъде полезна, но тя крие и известни рискове, предупреди д-р Петрова и посочи, че не препоръчва пълната вегетарианска диета, защото чрез нея много трудно се набавят желязо и калций и това крие определени рискове за организма.

Следва пълният текст на интервюто на Людмила Спасова от БТА:

- Ако изхождаме от максимата, че човек е това, с което се храни, до каква степен храната е фактор за здравето ни и съвременния човек е в "капана" на този фактор?

- Тази максима идва от древността и всички нови проучвания на храненето показват, че тя е валидна и вярна. Не случайно храненето е приоритет в профилактиката и при хроничните заболявания.

Оказа се, че голяма част от сърдечно-съдовите, раковите заболявания, остеопорозата и много други са свързани с храненето, така че ако се храним здравословно можем да намалим този риск. Храните доставят хранителните вещества в организма, които създават фона на всички наши здравни аспекти, така че наистина твърдя, че храненето е от най-голямо значение за здравето на човека.

- В едно Ваше изказване твърдите, че 30 на сто от раковите заболявания в Европа и в САЩ са в следствие на хранителните фактори, това вярно ли е, не е ли страшно?

- Вярно е и от една страна е страшно, заради наистина много голямото влияние на храненето за риска от почти всички ракови заболявания. От друга страна обаче е оптимистично, защото означава, че можем да повлияем на много ранен етап от раковия процес чрез храненето, като значително го намалим.

Така че храната може както да увеличи риска от рак, така и да го намали най-общо казано. Това означава да имаме специално внимание към храненето и информация, която да ни направи по-устойчиви към заболяванията.

- Това означа ли индивидуално хранене за всеки отделен индивид или да се подчиняваме на по-общите правила?

- Всеки от нас има специфични потребности, зависещи основно от възрастта, пола, физическата ни активност и разбира се генетичната предразположеност. Но има общи правила, които се опират на голям брой изследвания, и като се съобразяваме с тях, ще намалим личния си риск от здравословни проблеми. Спазвайки тях, всеки от нас може да създаде и свои собствени правила.

- Бихте ли била малко по-конкретна по отношение на препоръките от тези общи правила?

- Общите правила са доста известни на населението ни и придобити в по-ранна възраст чрез правилен модел за хранене не са трудни за следване. Неусвоени навреме обаче, те трудно се коригират и знаете, че децата с наднормено тегло остават с този проблем често за цял живот.

Като говорим за общи правила бих казала, че те са основани на разнообразното хранене. Това означа да не се концентрираме върху отделни храни. Всяка храна има сама по себе си уникални хранителни качества. Няма група храни, която да ни доставя всички хранителни вещества в нужните ни количества.

Затова добро здраве може да ни осигури единствено консумацията и на плодове, и зеленчуци, на зърнени и на бобови храни, както и на млечни, и по-малко месо, т. е . разнообразното и балансирано хранене. С напредването на науката е доказано, че прекомерната консумация на червени меса се оказва не особено благоприятна.

В последния доклад на Световния фонд за изучаване на рака се препоръчва за намаляване на риска от ракови заболявания употребата на не повече от 500 грама червени меса седмично.

Това означава, че спазвайки правилата на разнообразното хранене, е препоръчително храната да е предимно на растителна база. Да не се прекалява с мазнините, захарта, количеството да е умерено.

- В този смисъл бихте ли съотнесли вегетарианството до съвременните препоръки за здравословно хранене?

- Счита се, че предимно растителната храна е по-полезна, отколкото храненето основно с животински храни. На последния Конгрес по храненето в Мадрид с научни доказателства бе анонсирана една еко-акция диета - за намаляване на теглото и за подобряване на сърдечното здраве, базирана на вегетарианската диета. Тя е много богата на белтък от растителен произход. Става въпрос за белтъка от бобовите храни, които излизат на преден план като много полезни храни.

Установено е, че този белтък потиска апетита и доставя по-голяма ситост, отколкото например въглехидратите и мазнините, затова подобни диети са много разпространени в борбата със затлъстяването.

Богатите на белтъци растителни храни вкарват в организма ни допълнителни вещества с полезен ефект за здравето, намаляващи риска от ракови и сърдечни заболявания - като стероли, стеноли, хранителни влакнини. Така че всички храни от групата - боб, нахут, леща - трябва да бъдат във вниманието ни.

Друг вид храни, внасящи белтък, витамини и влакнини, полезни за организма и стомашно-чревния ни тракт, както и намаляващи холестерола, са пълнозърнестите храни.

Така че една добре построена вегетарианска диета може да бъде полезна, но тя крие и известни рискове. Аз лично не препоръчвам пълната вегетарианска диета, защото чрез нея много трудно се набавя желязо.  То се съдържа в значителни количества в тъмнозелените зеленчуци, в обвивката на бобовите и зърнените храни, но много малка част от него се усвоява.

Затова едновременно с употребата на тези храни трябва и допълнителен прием на плодове или зеленчуци, богати на витамин С, които увеличават всмукването на желязото от растителните храни.

Освен че вегетарианството крие риск от железен дефицит, при него има риск и от дефицит на калций, който също се съдържа в тези харни, но други фактори намаляват усвояването му. В този смисъл препоръчвам включването на риба, яйца и особено на мляко, което е по-здравословен вариант на подобен вид вегетарианско хранене.

- В момента сме в период на пости преди Коледните празници. Отнасят ли се тези препоръки и към хората, които спазват постите или да наблягат повече на принципа на балансираното и разнообразно хранене?

- Постенето е решение въз основата най-вече на религиозните убеждения на хората. Те не го правят толкова, за да спазват диета или да редуцират теглото си. За срок от 30 или 40 дни, колкото траят постите, не бихме могли да очакваме някакъв вреден ефект от тях.

Трябва обаче хората, които постят, да знаят основните принципи на съчетаването на храните. Те трябва да наблягат на бобовите храни, на ядките и на пълнозърнестия хляб, за да няма дефицит на хранителни вещества. Колкото и да са полезни плодовете и зеленчуците в тях не се съдържа всичко необходимо за здравето на организма. Затова препоръчвам да се спазва принципът на разнообразното хранене и в аспекта на вегетарианството, което по своята същност са постите.