Ф разата, че смартфоните знаят повече за своите собственици отколкото самите те за себе си, се превръща в клише, но е вярна. Нов мащабен репортаж на в. The New York Times по-рано тази седмица отново показа колко много всъщност знаят смартфоните за собствениците. Този път проблем е функцията за GPS локализация, която много приложения и функции на смартфона изискват.
Студенти предпочитат смартфоните си пред храна
Пристрастяват ли се децата към хазарта заради видеоигри
Хората използват най-различни приложения и много от тях искат да следят местоположението им. Аргументът е, че така работят по-добре и осигуряват по-прецизни персонализирани функции и услуги. Реално в това няма нищо лошо. Проблемът е, че доста от тези приложения не изпълняват обещанието си да пазят тази информация в тайна.
6 признака, че сте роби на телефона си (СНИМКИ)
Без телефон или без душ - много хора избират второто
Вместо това те събират информацията от всички потребители, които понякога са милиони хора. След това я обединяват и тя става напълно проследима на карта. The New York Times казва, че е проверил данните на някои потребители и макар официално те да обобщени, не е особено трудно по тях да се идентифицира движението на конкретен човек. Данните са толкова прецизни, че може не само да се проследи къде е ходил даденият човек, но и колко време е прекарвал там. За 4 месеца само едно приложение е записало местоположението на един потребител над 8600 пъти или средно по веднъж на всеки 21 минути.
Вестникът е открил и поне 75 компании, които купуват информацията от подобни приложения. Тя пристига към тях в анонимен вид, като се препродава и използва най-вече за реклами, търговски анализи. Дори и инвестиционни фондове обаче купуват подобни данни в търсене на потребителските нагласи и тенденции.
Някои от компаниите казват, че разполагат и следят данните на 200 млн. мобилни устройства само в САЩ, като поне половината са били използвани през миналата година. Вестникът е получил демонстрационни извадки от данните на една от тези компании, в които имало големи подробности за движението на хората с точност до няколко метра. В най-екстремните случаи информацията е била обновявана 14 000 пъти на ден.
"1984" в реалността
За компаниите най-важна е общата тенденция, а не конкретни личности. Вестникът посочва, че тези с достъп до суровите данни обаче, например служители на компаниите създали приложенията или събрали информацията, биха могли да идентифицират човек без неговото съгласие. Дори и чрез анонимна информация за местоположението на дадени точки на картата, чрез допълнително познание за адреси и навици, отново може да се идентифицират конкретни хора.
Пристрастяването към игрите става официално заболяване
Мамиш във видеоигра - получаваш полицейски щурм
Според компаниите, след като веднъж човек е активирал функцията за споделяне на местоположението, значи данните могат да се събират. Според някои противници на тази теза обаче, повечето хора не осъзнават колко много информация реално споделят. "Данните за местоположението може да разкрият някои от най-интимните детайли на човек - дали си посетил психиатър, дали си бил на среща на анонимни алкохолици или с кого излизаш на среща", коментира сенатор Рон Уайдън, който вече е предложил закон, който да ограничи събирането и продаването на такава информация.
Facebook споделяла лични данни с 61 други компании
Някои компании, които използват данните, също съзнават деликатността на темата, но не виждат изход. "На практика в момента живеем в книгата "1984" по много начини", коментира Бил Какис, управляващ партньор на компанията Tell All Digital, която рекламира адвокати сред посетители на спешни отделения в САЩ. Именно данните за местоположението ѝ позволяват да знае към кого анонимно да насочи тези реклами.
Данните разкриват местоположения на престъпления, затвори, атомни електроцентрали, както и кой е ходил там, кога, за колко време. Може да се определи дори, че даденото устройство е дошло до определеното място с кола, колко време е прекарало на двора, вътре в сградата и т.н. Сред тях има и данни на деца, които са ходили на училище.
Личните данни като валута
Самите потребители често харесват функциите, промоциите и отстъпките, които получават благодарение на използването на функцията за локализиране. Някои са наясно, че правят размяна на личните си данни за безплатно използване на определени услуги. Все пак, не всички осъзнават колко много информация споделят.
Разбира се, има начини данните да се балансират. Приложението Sense360 например е насочено към ресторантите и автоматично разбърква и обърква данните, когато засече, че устройството може да е на определено разстояние от приблизителния си дом. Друго приложение, Factual, събира информация докато потребителите са си у дома, но не пази данни за адресите, а просто регистрира, че са с и вкъщи, за да може да функционира.
Решението на казуса е именно в намирането на баланс между събиране на подходящата информация нужна за дадено приложение или услуга и събиране на всичко без значение необходимо ли е реално или не. Второто е по-лесно технически и финансово изгодно. Първото изисква определяне и добавяне на критерии за събирането на информацията.
Също така самите потребители трябва да са по-добре запознати колко и каква информация споделят с приложенията, които използват и да активират функции като локализирането само, когато реално ще им е нужна, а не постоянно.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
Още новини може да откриете на нашата Facebook страница ТУК.
криза, която тихо расте" />
