Пв вата крачка към различно финансиране на университетите ще бъде направена още в следващия бюджет, като критериите ще бъдат качеството и резултатите.
Това обеща министърът на образованието и науката Сергей Игнатов на пресконференция днес по повод приетия миналата седмица в парламента Закон за развитие на академичния състав.
Игнатов се надява през май независима агенция да започне преглед на научния потенциал на вузовете, на нивото на обучаваните в тях студенти и тяхната реализация.
Оценката ще повлияе върху преразпределението на държавната субсидия, а
промяната ще бъде отразена в новия закон за висшето образование.
В края на октомври трябва да бъде готов пилотен проект за рейтингите на университетите.
По думите на Игнатов в България има около 15 университета, които са гръбнакът на висшето образование, и те следва да получат различно финансиране, като това може да важи и за отделни специалности, в които те са най-добри - например инженерните, на които министърът особено държал.
Доскорошният ректор на Нов български университет обаче не можа да се ангажира в условия на криза да обещае държавни пари на частни учебни заведения.
За него най-очевидният критерий за нивото на дадено висше учебно заведение е реализацията на неговите студенти.
По повод Закона за развитие на академичния състав има консенсус
и в процеса на обсъждането му са взети предвид предложенията и възраженията на научните среди и университетите, увери Игнатов.
По думите му едва 366 души от около 20-хилядна научна общност са против закона и не е възможно да има пълно национално съгласие, когато се прави такава голяма реформа.
Този закон е най-голямата реформа, правена през последните 20 години в науката и висшето образование, подчерта образователният министър, според когото той ги "подтиква към интернационализация".
Нормативният акт е разтърсваща реформа, поставила края на действието на някогашния чл. 1 от Конституцията, който падна преди 20 години, но чийто инструментариум остана да действа до 15 април тази година, поясни той.
Въпреки "всички оплювки", министърът е горд, че е застанал твърдо зад акта, който определи като "част от европейската пътна карта на България и на икономиката на знанието".
Той се спря в експозето си на основните моменти в него, които реформират научното израстване в България, възможността за бързо получаване на докторска степен, за съкращаване на редица срокове и др.
Игнатов напомни, че България има учени на световно ниво
и че българската научна общност е интегрирана в Европа много преди политическото решение страната ни да стане член на ЕС.
Именно защото законът се отнася с доверие към тях, той им делегира права и отговорности, отбеляза той.
Министърът прогнозира през следващата малко повече от година леки сътресения в системата заради създаването на състезателна среда в нея. До няколко години дори щяло да се окаже, че такъв закон е излишен, защото всички университети щели да имат свои правилници.
Преди днешния коментар на Сергей Игнатов обаче от сдружението на младите учени "Когато" разпространиха становище, в което се казва, че новият нормативен акт охранява статуквото.
Неговите представители твърдят, че правителството на ГЕРБ в лицето на образователното ведомство вместо да се бори с корупцията я стимулира.
"Законът прехвърля своите правомощия на местните правилници на вузове и научни организации, делегирайки им незаконно и надвишено права", се казва в разпространената от тях листовка.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
