В България има глад за още 20 хил. програмисти

От края на миналата година софтуерните инженери у нас имат своя професионална асоциация (ASE.bg). България е дестинация №1 за аутсорсинг в Европа, но според председателя на новата асоциация Мартин Кулов страната ни може да играе още по-сериозна роля в производството на софтуер, ако вместо само писането на код осигури всеобхватно обслужване, което да дава качествени продукт на много изгодна за чуждите инвеститори цена. 

Хубаво е да се работи не само в програмистката сфера, а по целия цикъл на софтуерното производство, който включва много направления – проектиране на софтуера, анализ на бизнес изискванията, архитектура, имплементация, ръководене на проекта, внедряване, проверка на качеството, допълнителен мониторинг, подчертава Мартин Кулов, с когото разговаряме по темата.  

– Колко са софтуерните инженери у нас?

– В момента между 30 и 50 хил. Подобна статистика обаче може да се направи само по идентификационния код в трудовите договори, но може би там е изкривена оценката.

Бизнесът обаче смята, че са нужни още 20 хил. нови специалисти. 

В момента наблюдаваме много интензивно обучение на младши програмисти, които завършват в рамките на шест месеца. Това е страхотно – има нужда от млади хора, които да се включват. По този начин обаче много се намалява пропорцията с онези програмисти, които имат опит. Критичната маса на знаещите може да намалее ужасно и в един момент може да се стигне дотам, че качеството на софтуера, който правим у нас, да стане много ниско. 

Сега чуждите фирми идват у нас, защото съотношението цена-качество е много добро, ние определено не сме от страните с най-ниските цени, но пък сме страна, която дава доста добро качество. 

Асоциацията на софтуерните инженери цели да покрие всички аспекти от производството на софтуер, но и да работи по идентифицирането на проблемите у нас, конкретно с липсата на софтуерни архитекти и внедряването на Dev/Ops практики, които малко или много липсват в България. 

Ние следваме исканията на клиентите. А процесът трябва да е обратен, ние трябва да сме иновативни, да прилагаме тези технологични процеси не защото клиентите ги искат, а за да бъдем по-ефективни и по-конкурентоспособни на пазара. 

Ние сме първа дестинация в Европа за аутсорсинг и девета в цял свят, което е много хубаво. Но аутсорсингът, малко или много, е работа на ишлеме – там ти се задава проектът, той си има граници, написан е, възложен е и трябва само да се направи. Обаче ние трябва да правим неща с по-висока добавена стойност: изработката на самия проект, на архитектурата му – това са дейности, които са много по-високоплатени.

Ако не ги правим тук, ще си останем страна за аутсорсинг. Мисля, че можем повече... Наистина имаме много добри програмисти и пишем качествен код, което се надявам да остане така, но трябва да започнем да правим и допълнителни неща.

Преди 5-10 години възможностите да работиш по голям проект бяха много ограничени, а преди 15-ина направо липсваха. Фирмите бяха малки, работеше се по малки сайтове, големите проекти бяха или в държавната администрация или на единични чуждестранни клиенти. Сега вече бизнесът има достъп до такива големи проекти. Искаме да действаме предварително, за да отговорим на нуждите... 

С цялото разрастване на софтуерната индустрия обаче се оказва, че ни липсват ключови специалисти, които да допълват целия производствен цикъл. Може би ги има, не казвам, че съвсем липсват, но количеството е недостатъчно.

Вижте сега какво предстои в държавата – говорим за електронно правителство, говорим за агрегиране на всички системи, за консолидирането им, по едно време дори се говореше за 6-месечен срок за изпълнение на тази задача... 

Това са системи с много висока сложност. Всеки технически човек би се хванал за главата. Ако не се проектира правилно в началото, може да има проблеми с производителността, с комуникацията между отделните компоненти, със самото внедряване и ще излезе ужасно скъпо. Виждали сме го това много пъти. 

– Как може асоциацията да е полезна за решаването на проблемите с кадрите?

- Искаме да направим местен клон на международната асоциация на ИТ архитектите IASA. Говорим за акредитиране на техните материали за обучение в България, намиране и акредитиране на лектори, които да работят по техните курсове, така че обучението да се провежда в България с местен лектор.

– Какъв е нужно, за да станеш софтуерен архитект?

– Грешно схващане е, че софтуерен архитект се става, след като си бил старши разработчик. Разбира се, много добре би било, ако преди това си бил старши разработчик, но това не би те направило добър архитект. Защото архитектът трябва да има виждане върху цялостната система, върху всички компоненти и да има много по-широкоспектърни знания от един разработчик.

Освен това трябва да има и добри умения за работа с хора – тъй като той трябва да координира различните ръководители на отдели и да ги накара да работят заедно. 

Трябва да е много добър в комуникацията с хората и разрешаването на междуличностни проблеми. Докато за един старши разработчик е всеизвестно, че обикновено е интроверт и не винаги има подобни умения. 

– Организирате първото си събитие през април.

– Да, това е първата конференция – на 3 и 4 април в „Интерпред“. Нарекохме я „Дни на софтуерната архитектура“.

Събираме различни експерти, които ще представят своя опит. Първият ден е по-обучителен, под формата на уъркшоп. Поканили сме Дино Еспозито – много известен професионалист, автор на много международно признати книги. Вторият ден е в конферентен формат. 

Достъпът до тази конференция в открит за всеки – всеки може да се запише, но  за регистрираните в Асоциацията софтуерни инженери достъпът е безплатен. 

– Какво предимство носи това, да си регистриран член?

– Асоциацията е за физически лице, а не за търговски дружества и в това отношение е единствената, която работи за хората, за отделния софтуерен инженер.

На членовете са осигурени безплатни участия в няколко ежегодни конференции – част от тях в София, други – в страната, месечни неформални срещи, участие в работни групи, менторски програми и др. 

Всичко това се прави с цел да се изгради общност където всеки може да сподели опит и да научи добри практики от индустрията.