А мерикански учени направиха откритие в сферата на антибиотичното лечение – нещо, което не е постигано от десетилетия, предаде Би Би Си.
Специалистите успяха да добият 25 антибиотика с нов метод за отглеждане на бактерии.
Един от тези антибиотици учените определят като „многообещаващ“.
В направени лабораторни тестове с мишки учени са установили, че новият антибиотик, наречен теиксобактин, унищожава бактериите толкова бързо, колкото утвърдените антибиотици, и без доловима съпротива, и лекува гризачите от сериозни бактериални инфекции без токсични странични ефекти.
Тестовете са показали също, че прототипното лекарство действа срещу устойчивите бактерии по уникален начин, при който няма вероятност от развитието на антибиотична резистентност - една от най-големите пречки пред създаването на нови антибиотици. Подобна разработка би дала сериозен тласък на медицината, която става все по-безсилна да се справи с еволюиращите и устойчиви на антибиотици супербактерии.
Последният нов клас антибиотици, който успява да стигне до лечебните заведения, бе разработен преди близо 30 години.
Разцветът на антибиотичните открития бе през 50-те и 60-те години на XX в., но нищо ново не е стигало до ръцете на докторите от 1987 година насам. Оттогава микробите станаха изключително устойчиви.
Световната здравна организация (СЗО) отправи предупреждение миналата година, че ако не се вземат драстични мерки, през настоящия век може да настъпи постантибиотична ера, в която дори базовото здравеопазване да стане опасно заради риска от инфекции по време на рутинни операции.
Обратно в почвата
Изследователите от Североизточния университет в Бостън, Масачузетс, се разровиха в източника на почти всички антибиотици – почвата.
Там гъмжи от микроби, но едва 1% от тях могат да бъдат отглеждани в лабораторна среда.
Екипът от учени създал „подземен хотел“ за бактерии. Те поставили по една бактерия във всяка „стая“ и заровили цялото устройство в почвата. Това позволило на уникалната химия в почвата да „влезе в стаята“, но в същото време държало бактерията в място, подходящо за изследване.
Специалистите смятат, че по този начин могат да отгледат почти половината от всички бактерии в почвата.
„До този момент открихме 25 нови антибиотика с този метод, а теиксобактин (teixobactin) е най-новият и най-обещаващ от тях“, обяснява проф. Ким Луис – водещ учен в изследването.
„Изследването показва, че некултивираните бактерии крият непозната химия, която не сме виждали досега. Това е обещаващ извор на нови антимикробни средства. Да се надяваме, че това ще е от голяма полза и в бъдеще в сферата на откриването на антибиотици“, казва още Луис.
Бактерии
Тестовете с теиксобактин показаха, че е токсичен за бактериите, но не и за тъканите на бозайници. Оказва се, че може да се справи със смъртоносна доза МРСА - метицилин-резистентен стафилококус ауреус, у мишки.
Сега са необходими тестове и с хора. Най-вероятно изпитанията ще започнат след около две години.
Изследователите вярват, че бактериите не би трябвало да развият резистентност към теиксобактин.
„Това е антибиотик, към който може да не се стигне до резистентност. Не сме виждали подобно нещо преди“, твърдят специалистите.
„Теиксобактин притежава няколко независими и различни способи, които намаляват до минимум развитието на резистентност“, поясняват още учените.
Специалистите обясняват, че теиксобактин принадлежи към нов клас съединения и унищожава бактериите като разрушава клетъчните им стени. Антибиотикът действа, като се свързва с многобройни мишени, което забавя развитието на устойчивост към него.
Този антибиотик успява да пребори и т. нар. микобактерия туберкулозис – причинителят на туберкулозата.
Теиксобактин се справя и с някои микроби, които увреждат сърцето, добавя „Дейли мейл“.
Ако всичко се развива добре, теиксобактин може да бъде на клиничния пазар до 2019 година.
Учени, които не са участвали в изследването, приветстват постижението на колегите си, но напомнят, че ключови ще бъдат клиничните изпитания с хора.
"Откритието на потенциален нов клас антибиотици е добра новина. Няма да знаем обаче дали теиксобактин е ефективен при човека, докато настоящото изследване не премине през клинични изпитания с хора", казва Ричард Сийбрук от британския Уелкъм Тръст.
