Б лагодарение на нова технология учени успяха за пръв път да изолират човешка и животинска ДНК в седименти без наличието на фосилизирани кости, сочат резултатите от изследване, цитирани от Асошиейтед прес и Франс прес.
Това може да хвърли нова светлина върху еволюцията на човечеството.
Изследването е базирано върху анализ на 85 проби от седименти, датиращи от плейстоцена, т.е. отпреди 550 000 - 14 000 г. пр. Христа. Пробите са взети в 8 пещери в Белгия, Хърватия, Франция, Русия и Испания.
Тези археологически обекти някога са били обитавани от "братовчеди" на Хомо сапиенс, които са изчезнали от лицето на планетата - неандерталци и денисовци, както и от животни, които вече не се срещат на Земята.
"В редица пещери са открити каменни сечива, но не и кости", отбеляза генетикът Матиас Майер от института Макс Планк по еволюционна антропология в Лайпциг.
"Това изследване е голяма крачка напред, защото ни позволява да определим през коя епоха и от кои видове хоминиди са били обитавани пещерите, без да разполагаме с фосилизирани кости", поясни Антонио Росас от Върховния съвет за научни изследвания в Испания.
Новата технология е базирана върху анализ на фрагменти митохондриална ДНК, която се предава от майката. "Сякаш сме установили, че е възможно да извлечем злато от праха във въздуха", допълни Адам Сайпъл от националната лаборатория "Колд спринг хърбър" в района на Ню Йорк.
Археолози откриха игла на 50 000 години
Защо зъбите на пещерния човек са по-здрави от нашите
Доскоро единственият начин да се изследват гени от хоминиди бе свързан с извличане на ДНК от фосилизирани кости или зъби.
Подобни фосили обаче се намират рядко, а това ограничи изследванията на местата, където са живели хоминиди. Що се отнася до денисовците, единствените кости и зъби, с които разполагат учените, са открити в една-единствена пещера в Сибир.
Прилагането на новата технология за откриване на ДНК в седименти стана възможно през последните няколко години благодарение на скоростното дешифриране. В отсъствие на фосилизирани кости различните седиментни слоеве съдържат ДНК, оставена в резултат на разлагане на трупове и от екскременти. Въпросните свидетелства за човешко присъствие по онова време позволяват да се определи кои групи хоминиди и през кой период са живели по тези места.
Колкото до обитавания от денисовци сибирски обект, където са пребивавали и неандерталци, прилагането на технологията за отделните седиментни слоеве даде възможност да се установи през кои епохи пещерата е била обитавана от двете групи "братовчеди" на Хомо сапиенс.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
