Ново изследване на броя неврони в човешкия мозък (нервните клетки, по които протича информацията) разкрива шокиращи резултати - с 14 млрд. неврона по-малко от приетите 100 млрд. Тази липсваща част е почти колкото мозъка на павианите.
Изследването било извършено благодарение на четири човешки мозъка, дарени от четирима души за целите на науката след смъртта им. Донорите били съответно на 50, 51, 54 и 71 години.
Използваният метод включва разтварянето на мембраните на мозъчните клетки и създаването на хомогенна смес от тях.
От тази "супа" се взема малка проба, броят се клетъчните ядра в нея, принадлежащи на невроните (за разлика от другите видове клетки в мозъка - глия), и се умножават, за да се получи общото количество.
Според учените този метод има много повече предимства, отколкото броенето на невроните в една част от мозъка и екстраполирането им, тъй като различните области от него могат да имат съответно повече или по-малко нервни клетки.
Резултатът при това измерване е доста по-обезкуражаващ обаче - човек има средно 86 млрд. неврона. При нито един от четирите мозъка не са открити предполагаемите 100 млрд.
Въпреки че 14 млрд. не звучат като толкова огромна разлика, това е горе-долу броят неврони който има в главата на павианите и около половината в този на горилите.
Всъщност учените още обсъждат колко важна всъщност е тази разлика.
Предишни изследвания върху мозъците на животни показват, че по-голям не означава непременно по-добър - по-обемните мозъци, които съдържат много неврони, може да са просто необходимост, за да се ръководи по-голямо тяло.
Някои твърдят, че големият мозък е задължителен за сложния ни социален живот и взаимоотношения, за сложните инструменти и техника, с които работим, за способността ни "да мислим за мисленето".
Други учени смятат, че интелигентността ни не зависи от размера на мозъка, а от сложността на връзките в него.
При всички положения човешкият мозък е толкова "засукан", че разшифроването на начина, по който работи, е една безкрайна главоблъсканица за науката.
Последвайте ни
