У чени твърдят, че имат извънредни нови доказателства, подкрепящи теорията за Големия взрив за произхода на Вселената, предаде Би Би Си.
Американски астрономи откриха следи от първичните гравитационни вълни - най-ранните трусове след Големия взрив.
Съществуването на тези вълни, разтърсили пространствено-времевия континуум, е първо ехо от Големия взрив, което е предвидено в Теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
Те свидетелстват за изключително бързото разширяване на Вселената в първите части от секундата на нейното съществуване. Тази фаза се нарича космическа инфлация - причинява се от гравитационни вълни - вълни в преплитането на пространството и времето, които преминават през Вселената.
Ако бъде потвърдено, това ще е първото откриване на такива вълни от зараждането на Вселената, наричани първите трусове на Големия взрив.
Теорията за инфлацията обаче винаги е имала нужда от убедително доказателства в своя подкрепа и откритието на първичните гравитационни вълни е едно такова доказателство.
Много специалисти вече предричат Нобелова награда за учените, които твърдят, че са успели да се справят с това предизвикателство.
В откритието са участвали учени от центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън", университета на Минесота, Станфордския университет, Калифорнийския технологичен институт и лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
В понеделник Джон Ковач и Клемънт Прайк – двама от авторите на проекта - изнесоха информация за резултатите от продължилото повече от две години изследване.
"Откриването на този сигнал е една от най-важните цели на съвременната космология. То е резултат на огромна работа на голям брой учени" - каза Джон Ковак, професор по астрономия и физика от центъра по астрофизика "Хървард-Смитсониън" и ръководител на екипа, направил откритието.
"Невероятно е, че успяхме да засечем този сигнал“, заяви Прайк пред "Ню Сайънтист“.
Телескопът BICEP2 успява да засече вълните, използвайки карта на космическото микровълново фоново лъчение - остатъчната енергия, останала от формирането на Вселената според теорията за Големия взрив.
Първичните гравитационни вълни - колебания в тъканта на Вселената, които пренасят енергия с движението си. Вълните от този тип се разпространяват подобно на тези, генерирани от хвърлен в спокойна вода камък - се оказват скрити под общата картина на фоновата радиация.
Откритието става възможно благодарение на трик за измерване на много специален вид поляризация на светлината, известен като "режим Б“. Тези вълни компресират пространството, а тази компресия произвежда специфичен модел в космическия микровълнов фон.
За изследването си астрономите са сканирали около 2 процента от небето три години с телескоп на Южния полюс, където въздухът е много сух. Те са търсели специфичен модел в светлинните вълни от слабото микровълново излъчване, останало след Големия взрив.
"Това е мощно доказателство за Големия взрив. Сега вече знаем, че гравитационните вълни са в изобилие... Това е забележителен пробив в космологията“, казва Марк Камионковски, един от учените, който през 1996 г. прогнозира съществуването на първичните гравитационни вълни, а сега работи в университета "Джонс Хопкинс“.
Откритие, което е достойно за Нобелова награда
Ако бъде потвърдено, откритието "ще ни даде прозорец към Вселената в самото й начало", когато е била на по-малко от една трилионна част от секундата, обясни пред Асошиейтед прес физикът Лорънс Краус от университета на Аризона, който не е участвал в изследването.
Новото откритие може да бъде поставено редом с най-великите за Вселената, направени от 25 години, като например откритието, че разширяването на Вселената се ускорява, което спечели Нобелова награда, каза Краус.
Възможно е този модел да не е признак за инфлация, предупреди Краус, но изтъкна, че е "изключително вероятно" да е.
Това откритие вече подсказва, че някои идеи за бързото разширяване на Вселената могат да бъдат изключени, допълни физикът Алън Гут от Масачузетския технологичен институт, също външен експерт.
Веднага след Големия взрив Вселената е била гореща супа от частици. За около 380 000 години тя се е охладила достатъчно, за да могат частиците да образуват атоми, а след това звезди и галактики. Милиарди години по-късно са се образували планети от газ и прах около звездите.
