У чени, анализирали данни и изображения на кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко, предоставени от орбитиращата около нея сонда "Розета", са направили интересни ранни открития, които ще помогнат за по-доброто разбиране на еволюцията на този тип космически обекти. Сред тях са изненадващото преобладаващо наличие на прости органични молекули, на наподобяващи дюни структури на повърхността ѝ и на по-порест и "пухкав" център от очакваното, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на седем публикации в сп. "Сайънс".
След 10-годишно пътуване в космоса сондата "Розета" достигна кометата Чурюмов-Герасименко през август миналата година и се позиционира в орбита около нея за безпрецедентно дълго наблюдение. През ноември от нея се отдели спътникът ѝ – спускаемият апарат "Филе". Апаратът направи първото историческо кацане на повърхността на комета за серия от отделни проучвания, но замлъкна скоро след това.
Откритията, описани в сп. "Сайънс", са резултат от наблюденията на инструментите на "Розета" през изминалите месеци.
"Тези публикации описват първите резултати, първите научни анализи на кометата", казва Мат Тейлър от Европейската космическа агенция.
Целта на мисията "Розета" е да разкрие някои от тайните на ранната Вселена чрез кометите, смятани за примитивни останки от зараждането на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.
Учените, анализирали първите данни и изображения от сондата "Розета", са открили, че тялото на кометата е покрито с дюни и гребени – с едва доловим воден лед на повърхността и "щедри" количества въглеводороди.
Специалистите споделят, че са очаквали наличие на повече сложни въглеродни молекули като алкохоли, карбоксилни киселини и съдържащи азот амини, но вместо това са открили предимно прости въглеводороди. Находката повдига въпроси за това как органичните съединения са се формирали и разпространили в
Слънчевата система.
Учените първо трябва да проумеят как кометата се е променила с течение на времето, детайли за което "ще изплуват" докато Чурюмов-Герасименко пътува към Слънцето и се загрява, развивайки кома (видима атмосфера) и опашка.
Изследователите са открили също изменения в газовете, отделяни от ядрото – тялото на кометата. Промените са свързани с това дали секция от въртящото се ядро от прах, скали и замръзнали газове, е под въздействието на дневна светлина или тъмнина. Учените очакват с течение на времето да открият и сезонни ефекти.
Ранните анализи показват също, че ядрото на кометата е по-поресто и "пухкаво", отколкото са прогнозирали компютърните модели.
Учените ще търсят отговор и на въпроса дали кометата Чурюмов-Герасименко, чиято форма наподобява гумено пате, всъщност не е съставена от две слели се комети.
Сондата "Розета" ще придружава кометата Чурюмов-Герасименко по пътя й към Слънцето и след срещата й с него. Най-близката среща - на около 186 милиона километра, ще бъде през август.
