С викнали сме да свързваме Египет с тайнствени гробници, фараонски пирамиди, мистични вярвания, мумии и йероглифи. За съжаление през последните месеци заради размириците там страната се превърна от примамлива туристическа дестинация в опасно за пребиваване място. Разликата между представите ни за една далечна, мистериозна земя и реалността от бедност, терор и смърт е толкова драстична, че предизвиква шок, ужас и много тъга във всеки, докоснал се до двете страни на нещата.
Страхуваме се, че тази друга, непозната и нечовешки мръсна (в буквалния смисъл) гледна точка за Египет, която сега ще ви представим, съвсем ще принизи египетската култура в очите ви. Дано това не се случи, а да погледнете на историята като на едно парченце от пъзел, в който има и светли, и тъмни участъци, Слънце и Луна, тъмна нощ и дневна светлина... Представете си, че просто сте взели някое от тъмните парченца, но когато го поставите на мястото му, ще получите цялостна, завършена картина. По същия начин, ако не се запознаете с това място от съвременен Египет, няма да добиете цялостна представа за тази едновременно далечна и близка, тайнствена и разголена страна...
За какво става дума? За едно странно място, квартал на египетската столица Кайро, което носи красноречивото название "Градът на боклука". И действително изглежда точно така...
Ако приемем, че един град е един цялостен организъм, с туптящо сърце и перфектно работещи органи и системи, то "Градът на боклука" е един болен, мършав и мърляв старец. Един прогнил отвътре организъм, разяждан от болестотворни бактерии и паразити. Това мрачно място съвсем не е трудно за откриване. Тук може да попаднете изключително лесно, тъй като то се намира недалеч от известна туристическа забележителност - Цитаделата на Саладин (средновековно ислямско укрепление, разположено на хълма Мокатам). Съвсем близо е и друга забележителност - манастирът "Св. Саман", до който всъщност се стига именно през "Градът на боклука".
Още щом влезете в този изолиран квартал, може да попаднете на необичайни гледки - младежи с касетофони, подозрително гледащи ви танцьори, опърпани хлапета, стари автомобили и мотоциклети (превозващи повече хора, отколкото може да си представите, че ще поберат), безстопанствени кучета, десетки плъхове, нечовешка смрад и много, много, много боклук. Натъпкан в чували, нахвърляни на купчини един върху друг, образуващи огромни, просто гигантски камари. На места разпокъсани торби, от които се изсипват хартии, бутилки, опаковки, стари дрехи и още куп отпадъчни производни на нашето ежедневие.
Ще си помислите, че това не е никакъв квартал, а истинско сметище. И няма да сбъркате! Тук Кайро изхвърля повече от 80% от отпадъците си, които след това се превръщат в собственост и препитание за местните хора.
Кварталът е населяван от специфична група население на Египет, носещо прозвището "забалини". Те могат да бъдат наречени "потомствени боклукчии" - хора, препредаващи си от поколение на поколение странен, но доходен занаят - събиране, сортиране и преработка на отпадъци. Те живеят тук от 1969 г., когато местната администрация на Кайро постановява всички сметища на боклуци да бъдат концентрирани на едно място. И така - от "произвеждания" всекидневно в египетската столица 6.5 тона боклук 3-3.5 тона са събирани от забалините.
В "Градът на боклуците" отпадъците пристигат с огромни камиони. След това торбите биват превозвани до домовете на забалините (често с каруци, стари коли, велосипеди и подръчни средства), където много от тях се складират на първите етажи от жилищата им, готови за по-нататъшно експлоатиране.
Всички членове на семействата са ангажирани в сортирането на боклука - от най-малкия до най-възрастния. Те разпределят в отделни торби метал, картон, хартия и пластмаса, провеждайки в домашни условия и в огромни мащаби така известното ни разделно събиране на отпадъци.
Това, което не става за преработка, бива изгаряно. Хранителните отпадъци обаче са полезна придобивка - те са ценна храна за отглежданите в изобилие от забалините домашни животни, сред които кози, кокошки, кучета, котки, но най-много - прасета, в изобилие.
Старателно сортираните торби с отпадъци се съхраняват отново в домовете на местните. Те ги редят по балкони, покриви, тавани и всяко друго свободно пространство в жилищата си, така че, минавайки по улиците на "Градът на боклука", ще видите торби със смет да стърчат и висят от най-неочаквани места.
Може би ви звучи ужасно, кошмарно, неприемливо и нечовешко, но това е единственият начин за препитание на живеещите тук хора. Единствените доходи, които те получават, се формират от количеството препълнени с боклуци торби, предадени в пунктовете за събиране на отпадъци. Животновъдството също им осигурява прехрана, но то не би било възможно, ако нямаха достъп до тоновете хранителни отпадъци, попадащи в домовете им. За тези хора ужасната миризма, която се усеща дори да преминавате през района с минимално количество вдишвания и издишвания, задържайки дъха си до причерняване, се е превърнала в незначителен детайл от ежедневието. Те се раждат в смрадта, живеят в нея, приемат я в домовете си и след това умират - отново сред нея.
Особено потресаващо е, че тези хора нямат нищо общо с мюсюлманската част от Египет. Тук, ако съдите по множеството икони и кръстове, които може да се видят навсякъде, живеят само православни християни!
Явно вярата им в Бог и всичко висше е изключителна, щом са намерили сили да живеят в домове без врати и с прозорци без стъкла, където, ако надникнете, трудно ще различите човешкото тяло от поредния чувал с отпадък. И явно са силно подкрепяни от всички светци в християнството, след като не се боят, че ще прихванат някоя заразна болест, докато спят, хранят се и се любят на сметище, препълнено с плъхове, стотици мухи и мърляви котки.
Трудно е човек да не си зададе въпроса, как тези изолирани от света хора, живеещи в "град на боклука", могат толкова често да се прекланят с почит към лицето на Бога, докато стотици, хиляди техни събратя от много по-цивилизовани райони в света не са се обърнали към небето дори и с една молитва... И с какво са заслужили необичайната си съдба "боклукчии"? Дали е вярно тук това "всекиму според заслугите"? Отговор ние не бихме могли да дадем...
