С АЩ притежават „най-могъщата система за кибератаки в цял свят“, но тя има „нулева способност за възпиране“ и положението няма да се промени, „докато не създадем инструменти и психология за възпиране“, цитира британският в. „Файненшъл таймс“ изявление на Джеймс Клапър, директора на националното разузнаване на САЩ.
„Може би е време да нанесем ответен удар.
Дискусия по въпроса – засега тиха и непублична, вече тече с пълна сила в Пентагона“,
признава Джеймс Луис от комисията по кибернетична сигурност към президентската администрация в Щатите.
Наистина – с изключение на кибератаката срещу ирански ядрени обекти, наречена „Стъкснет“ и вероятно осъществена с общи усилия от САЩ и Израел, настъпателните действия на Запада в тази сфера до момента бяха крайно ограничени, посочва „Файненшъл таймс“.
Все по-очевидно става, че Западът се нуждае от по-осезаема нападателна тактика –
много западни правителства постепенно осъзнават колко са ограничени възможностите на отбранителните им системи
и колко много – необходимите средства, за да бъдат укрепени те. В САЩ например само 45% от правителствените агенции са защитени със системата „Айнщайн 3“, автоматично блокираща вирусни атаки. В частни компании също има рискове за националната сигурност, но частният сектор все още реагира несигурно на призивите да отпусне значителни средства за повишаване на кибернетичната сигурност.
Положението във Великобритания не е по-добро, предупреждава вестникът.
Междувременно „растящото хитроумие на вредоносните кодове, почти неограничените финансови ресурси на държавите, които ги използват, и изобилието от престъпни групировки, действащи в тази област, не ни позволяват дори да осъзнаем
цялата сериозност и мащаба на заплахата, пред която сме изправени“,
коментира Стюарт Пул-Роб, бивш военен разузнавач, прехвърлил се в икономическото разузнаване.
По данни на компанията за кибернетична сигурност „ФайърАй“, през 2014 г. средната т. нар. постоянна заплаха с повишена трудност (AdvancedPersistentThreat) е продължавала 205 дни, преди да бъде открита.
Най-често обект на атаки стават САЩ, Южна Корея, Япония, Канада, Великобритания и Германия.
Малцина на Запад се съмняват кой стои зад тези атаки – Русия, Китай и Иран, който бързо ги настига, добавя изданието.
