Подновяват изследванията върху птичия грип

Международни учени, които миналата година прекратиха изследванията върху смъртоносен щам на птичия грип заради опасения от биотероризъм, съобщават, че подновяват работата си, тъй като много страни приеха нови правила за осигуряване на безопасност, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Страховете се породиха когато в края на 2011 г. две лаборатории - в Холандия и САЩ, съобщиха, че са създали генетично изменен щам на смъртоносния птичи грип, който се предава лесно между бозайници.

След ожесточени дебати за контрола над подобни проучвания и дали те могат да бъдат използвани от терористи, учените доброволно прекратиха по-нататъшните си изследвания.

Сега специалистите съобщават, че слагат край на мораториума, защото паузата е дала резултат - здравните власти в САЩ и в други страни са получили достатъчно време, за да определят как ще контролират подобни "високо рискови" изследвания на опасни организми.

Редица страни вече са приели нови правила. САЩ, които финансират голяма част от изследванията върху птичия грип както в страната, така и чужбина, все още не са готови с новите разпоредби.

Процесът по изготвянето им се очаква да приключи до няколко седмици, казва директорът на Националния институт по алергични и инфекциозни заболявания Антъни Фаучи.

Това означава, че учените в САЩ засега няма да могат да подновят експериментите си, нито колегите им в страните, които разчитат на американски средства.

В писма, публикувани във водещите научни списания "Сайънс" и "Нейчър", 40 учени съобщават, че тези от тях, чиято работа съответства на изискванията за безопасност на страната им, имат отговорност да подновят дейността си и да изследват как смъртоносният птичи грип може да мутира и да се превърне в още по-голяма заплаха за хората и евентуално да предизвика пандемия.

Щамът H5N1 на птичия грип отне живота на милиони птици от появата си през 1996 г., но засега човешките му жертви са само около 600 души, които са били в пряк контакт със заразени домашни птици.

Това, което прави H5N1 толкова опасен, е, че щамът убива 60 процента от заразените. Така той се превърна в една от най-смъртоносните форми на грип в съвременната история.

Неговата "убийствена сила" бе смекчавана "засега" от неспособността му да се разпространява по въздушен път, което накара някои учени да се съмняват, че това изобщо е възможно.

Научната общност се опасява, че ако вирусът се сдобие с мутациите, позволяващите му лесно да се предава от човек на човек, последствията от разпространението му ще бъдат пагубни.

"В природата подобен риск съществува. Ако не правим изследвания, се излагаме на сериозен риск", казва Йошихиро Каваока от университета на Уисконсин.

Ученият и колегата му Рон Фушие от университета "Еразъм" в Ротердам независимо един от друг създадоха нови щамове на вируса, които лесно се предават по въздушен път.

Очакваното публикуване на двете проучвания накара Националния научен консултативен съвет по биосигурност към американското правителство да препоръча деликатната информация да бъде редактирана - за първи път от създаването на групата през 2001 г.

Тогава консултантите посъветваха властите ключови части от разработките да бъдат редактирани с цел да се попречи на терористи да използват информацията и да създадат собствен смъртоносен щам на грипния вирус.

Експертите предупреждаваха, че съществува сериозна заплаха опасната информация да бъде използвана неправомерно, ако пълният генетичен код на мутиралия вирус H5N1 бъде публикуван в достъпната за всички научна литература.

Препоръката доведе до дебат в научните среди.

Много специалисти настояваха, че споделянето на информацията е от съществено значение за справянето със заплахата, която представлява птичият грип.

В крайна сметка изследователите надделяха и правителството реши, че публикуването на проучванията не представлява непосредствена заплаха от биотероризъм. През май и юни 2012 г. двете изследвания бяха публикувани в списанията "Нейчър" и "Сайънс".

Рон Фушие съобщава, че до няколко седмици ще започне ново изследване в Холандия с европейски средства, за да потърси отговор на въпроса точно кои мутации представляват най-голяма заплаха.