Британецът Венкатраман Рамакришнан, американецът Томас Стайц и израелката Ада Йонат са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за химия (NobelPrize.org).
Отличието им се
присъжда за изследвания върху структурата
и функциите на рибозомите.
Това са немембранни клетъчни органели, които се срещат във всички еукариотни клетки (клетките, които имат ядра). В тях се осъществява процесът на превеждане на генетичната информация от полинуклеотидния код на нуклеиновите киселини в аминокиселинния код на белтъците.
Венкатраман Рамакришнан е роден в южния индийски щат Тамил Наду през 1952 г. Има докторска степен от университета на Охайо от 1976 г. и публикувани над 95 научни труда.
В момента работи в Лабораторията по молекулярна биология и в Съвета по медицински изследвания на Кеймбридж.
Томас А. Стайц е роден през 1940 г. в Милуоки, Уисконсин. Той е професор по молекулярна биофизика и биохимия в Йейл.
Ада Йонат е родена в Йерусалим през 1939 г. Тя е кристалограф и е най-известна с откритията си за структурата на рибозомите.
Кристалографите съставят "карти" на молекулите, които показват как са разположени атомите.
Има докторска степен по рентгенова кристалография от Научния институт "Вайцман" в Реховот, Израел. Оглавявала е изследователския департамент на института "Макс-Планк" в Хамбург между 1986 и 2004 г.
В момента е директор на Центъра по биомолекулярна структура "Хелън и Милтън Кимелман". През 2008 г. тя стана първият израелец, спечелил наградата на "Лореал" и ЮНЕСКО за цялостен принос заради работата си по откриването как бактериите стават устойчиви на антибиотици.
Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Тя ще бъде връчена на 10 декември, в деня на смъртта на Нобел, от краля на Швеция Карл ХVI Густав на церемония в Стокхолмската концертна зала.
Наградата е придружена от парична сума от 10 млн. шведски крони или 1,4 млн. долара.
През 2008 г. наградата за химия получиха Осаму Шимомура, Мартин Чалфи и Роджър Циен, заради откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е бил наблюдаван при медузите.
Година по-рано пък бе отличен германецът Герхард Ертъл за неговите разработки за твърдите повърхности, намерили приложение в промишлеността.
