П алеонтолози откриха фосили от най-древния прародител на тревопасните животни, който е живял преди 300 милиона години, съобщава Франс прес. Резултатите от изследването хвърлят светлина върху появата на този начин на хранене сред животните.
"Частичният скелет на животното, което е кръстено Eocasea martini и достигало дължина под 20 сантиметра, свидетелства за първата връзка между месоядни и тревопасни животни, заяви ръководителят на изследването, палеонтологът Робърт Райс от университета в Торонто, Канада.
E. martini е месоядно животно, но някои характерни особености на скелета му го доближават до тревопасните животни. Ученият отбелязва, че в района на Канзас са намерени част от черепа, почти цялостният гръбначен стълб, тазът и костите на единия крайник на животното, което прилича на гущер. Този вид довел до появата на животни като носорозите.
То живяло 80 милиона години преди появата на динозаврите и принадлежало към групата на синапсидите, която включва първите сухоземни тревопасни животни. Преди появата им сухоземните животни били месоядни, изяждали се помежду си и се хранели също с насекоми.
"Появата на тревопасните животни изиграла ролята на малка революция в живота на Земята, тъй като гръбначните получили достъп до големи хранителни ресурси, предоставени им от растенията, поясни Райс.
Тревопасните животни увеличили популацията и размерите си и се превърнали в значим източник на храна за хищниците.
E. martini сложило началото на този процес, който довел до появата на днешните екосистеми на планетата, включващи голям брой тревопасни и по-малък брой хранещи се с тях хищници.
След като пътят към хранене с растения бил открит от E. martini, различни групи животни еволюирали, за да се приспособят към този начин на хранене, който позволява да се преработят целулозата и въглехидратите, осигурени от растенията.
Първите динозаври също са били месоядни, преди много от тях да станат тревопасни. Все още обаче не е ясно защо тази еволюция от месоядни към тревопасни животни не е станала по-рано." Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.
