А мериканският учен Ерик Бетциг е направил ново научно откритие, което, по думите му, крие голям потенциал за науката, съобщи сп. "Сайънс".
На 8 октомври Ерик Бетциг, Щефан Хел и Уилям Мьорнер станаха Нобелови лауреати за разработването на флуоресцентната микроскопия със свръхвисока разделителна способност, за разработката на флуоресцентния микроскоп.
В момента, когато Бетциг е разбрал за присъдената му Нобелова награда, главният му труд още не е бил публикуван. Ученият разказва, че след изобретяването на микроскоп от ново поколение е започнал отново да разбира колко ограничена е технологията.
Микроскопът е бил добър за заснемане на бавнодвижещи се частици, но е било невъзможно да се получат снимки на бързоразвиващи се процеси.
Светлината, падаща върху изследвания обект, прониква през него и се отразява. Микроскопът фокусира само малка част от образеца, около който светлината създава своеобразна димна завеса. Нещо повече, тази светлина е токсична и уврежда пробата.
Ерик Бетциг сравнява получените с помощта на флуоресцентния микроскоп изображения с фотографии на футболен мач: с тяхна помощ могат да се видят детайли от играта, но не е възможно да се разберат нейните правила.
"Цял живот гледахме тези картинки. Дойде време да хвърлим поглед и върху целия процес", казва ученият.
Новото изобретение на Бетциг се заключава в това, че разработеният микроскоп осветява изучавания образец отстрани, самата светлина се състои от много отделни лъчи (вместо от единен поток), които не увреждат клетките.
Сега учените могат да правят бързи снимки на цялата осветена от микроскопа секция.
Работата вече носи своите плодове.
Специалистите могат да наблюдават процесите на свиване на мускулите на ембрион на нематода, метастаза на ракови клетки, взаимодействие на Т-лимфоцити (клетки на имунната система) с предизвикващи инфекция организми.
Бетциг би искал изобретението му да се появи в колкото се може повече научни лаборатории.
Ученият не предвижда да спре дотук. Той иска да създаде устройство, което да му позволи да надзърне в биологичните системи, защото флуоресцентният микроскоп, както и всеки светлинен, може да даде изображение само на повърхността на обекта.
Томас Кирхаузен, специалист по клетъчна биология на Харвардския университет, е първият, който е получил експериментална, още незавършена версия на микроскопа. Той коментира изобретението на Ерик Бетциг пред в. "Вашингтон пост" по следния начин.
"Едва сега можем да изучим такъв на пръв поглед прост въпрос за това дали се променят обемът и повърхността на клетките в процеса на деление. Фантастично. Щастлив съм, че можах да получа копие от микроскопа за лабораторията си. Щях обаче да бъде далеч по-щастлив, ако имах възможност да получа копие на самия Бетциг".
