Ученият математик е директор на Института по математика и информатика в БАН и председател на Управителния съвет на Съюза на математиците в България.
Той беше избран на поста със 68 гласа от Общото събрание на академията, като ще смени акад. Никола Съботинов, чийто мандат изтича.
За поста се кандидатираха и още двама представители на точните науки - физикът акад. Александър Петров и биофизикът член-кореспондент Андон Косев.
И тримата учени са подписали декларации, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия.
Програмите на тримата кандидати с визиите им за бъдещето на БАН за следващите четири години са публикувани на сайта на академията.
Акад. Додунеков е роден е през 1945 г. в Килифарево
Завършил е математика в Софийския университет през 1968 г. От 1986 г. е доктор на математическите науки, а от 2008 г. - академик.
Акад. Додунеков има над 35 години преподавателска дейност в български и в чужди университети. Написал е три книги и 12 учебника и учебни пособия по математика за средните училища.
Той е участвал е в комисиите към образователното министерство за разработване на програмите по математика в училищата.
Четиригодишната програма на акад. Додунеков за управлението на БАН е от 44 страници.
В нея той подробно описва структурата на академията, възможностите й за участие в оперативните програми на ЕС, както и своите приоритети.
Ученият цитира отчетния доклад на БАН за 2011 г., според който в академията работят 3053 учени, от които десет академици, 18 член-кореспонденти, 292 професори и 1162 доценти.
Той отбелязва, че БАН разполага с висококвалифициран изследователски състав в деветте научни направления, в които са групирани институтите след реформата в академията.
Сред приоритетите на акад. Додунеков за развитието на БАН
са създаването на иновативни клъстъри, на високотехнологични инкубатори и на центрове за трансфер на технологии.
Друг приоритет е възможността преподаватели от университетите да работят в научните институти по време на академичния си отпуск, а учените от БАН - като преподаватели във висшите училища.
Акад. Додунеков смята, че в БАН трябва да се създаде "система за публична научно-популярна информация от агенционен тип -
своебразна "научна БТА"
По думите му тази система ще предлага със свободен достъп "ежедневна лента от кратки анотации" за това, което правят институтите и учените. Подробните научни съобщения пък ще са достъпни с абонамент.
Според него постоянни абонати биха могли да бъдат телевизиите, вестниците, държавни институции, дипломатически представителства, частни компании.
В програмата си акад. Додунеков пише и за имотите на БАН, и споделя свои идеи за инвестиции в тях.
По данни от пролетта на 2011 г. БАН разполага с 828 имотни единици, от които 22 са общинска или държавна собственост, а 806 са собственост на академията, посочва новоизбраният вече председател.
Той уточнява, че около 95% от имотите се използват за дейности на БАН, а само около 5 на сто се отдават под наем, като приходите от наеми за 2011 г. са 4 277 803 лева.
Останалите кандидати
Акад. Александър Петров е директор на Института по физика на твърдото тяло.
Роден е през 1948 г. в Стара Загора. Завършил е атомна физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Защитил е дипломна работа и докторантура в БАН, а от 2003 г. е академик. Бил е лектор в университети в Германия, Франция, Италия, Великобритания, САЩ и Индия.
Програмата за управлението на БАН за 2012-2016 г. на акад. Александър Петров е само от осем страници.
В нея ученият заявява, че ще настоява бюджетната субсидия на БАН да се фиксира като определен процент от БВП или тя да е равна на частта от приноса на академията в научната продукция на България (60%).
Това прави 0,6 на сто от БВП и означава поне осемкратно увеличаване на бюджетната субсидия на БАН спрямо "сегашните й мизерни нива", посочва акад. Петров.
Той уточнява, че при подобно финансиране ще може трудовото възнаграждение на професор
в БАН да достигне три средни работни заплати за страната
Кандидатът за поста председател обещава, че ще поддържа целевото финансиране на Ядрения център в БАН, на Националната астрономическа лаборатория "Рожен", на мрежата от станции на НИМХ-БАН.
Ученият заявява, че ще подкрепя инженерните науки в БАН и ще работи за изграждането на собствени технологични паркове на територията на академията.
Акад. Петров пише също в програмата си, че ще завърши създаването на Академичния изследователски университет в БАН, който да получи в най-скоро време акредитация и да заработи.
Кандидатът за председателския пост обещава, че ще отдели специално внимание на привличането и задържането на младите учени в БАН, като ще се прилага принципът "високи заплати, но на временни позиции".
Акад. Петров възнамерява да създаде пресцентър и електронен вестник на БАН, както и да обсъди възможността "за собствен телевизионен канал на академията".
Член-кореспондентът Андон Косев
е директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство. Роден е през 1950 г. в София.
Завършил е автоматика и телематика в Техническия университет в София и математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
От 2008 г. е член-кореспондент на БАН. Лектор е в университети в България, САЩ, Германия и Великобритания.
Косев е написал програма от девет страници за бъдещето на БАН до 2016 г. В нея ученият заявява, че за периода 2014-2020 г. България трябва да има отделна оперативна програма за "Наука и иновации".
Кандидатът отбелязва, че БАН е включена от държавата като един от съизпълнителите на проекта за изграждането на "Технопарк София", с който ще се ускорят научно-приложните изследвания.
В програмата си и този кандидат засяга идеята за университет към БАН
и отбелязва, че "тя трябва много сериозно да се дебатира, да се изработи финансов план и едва тогава да се вземе крайното решение".
Според статистиката България е на последно място по броя на учените и затова "не се планира закриване на работни места", обещава акад. Косев.
За него определянето на заплатите на учените трябва да е обвързано с постиженията им и да отговаря на европейските измерения за интелектуалния труд.
Относно финансирането на БАН, кандидатът посочва, че субсидията на академията от 0,14% от БВП през 1998 г. е намаляла на 0,079% за 2011 г. По думите му тази сума е с около 40 млн. лева по-ниска от критичната сума, необходима за оцеляването на БАН.
Източник: БТА
Последвайте ни
