Финансово-икономическата криза в европейските страни увеличава броя на самоубийствата и убийствата и равнището на смъртност в резултат на злоупотреба с алкохол, сочи изследване, публикувано в медицинското списание "Лансит" (TheLancet.com).
В същото време обаче намалява броят на пътните инциденти. Най-незащитени са жителите на Централна и Източна Европа, където отсъстват механизми за социална защита, сочи изследването.
Мнозина смятат, че икономическият спад влияе негативно върху здравето на населението, провокирайки психични заболявания, самоубийства, проблеми, свързани с наркотиците и алкохола. Но съществува и противоположна гледна точка, според която рецесията съдейства за оздравяването, тъй като хората започват да водят по-здравословен начин на живот - по-малко карат кола и ходят пешком, по-рядко преяждат, по-малко употребяват алкохол.
Авторите на изследването, учени от Великобритания, САЩ и Белгия, са проучили как икономическите промени влияят на нивото на смъртност в 26 страни от Европейския съюз в течение на последните 30 години и са се опитали да определят какви мерки трябва да вземат властите, за да намалят негативното им въздействие.
Резултатите са показали, че при увеличаване на безработицата с 1% броят на самоубийствата нараства с 0,8% за хората под 65 години, което в цифри означава допълнителни от 60 до 550 самоубийства в зависимост от страната.
Броят на убийствата също нараства с 0,8%.
Тези фактори са най-характерни за хората в трудоспособна възраст.
Паралелно с това броят на пътните произшествия намалява с 1,4%. Ако безработицата се увеличи с над 3%, количеството на самоубийствата сред хората под 65 години расте с 4,5%, а нивото на смъртност от злоупотреба с алкохол - с 28%.
Авторите алармират, че слабата система за защита на безработните в Централна и Източна Европа превръща населението на тези страни в мишена и усилва негативните последици за здравето в случай на рязък скок на безработицата.
