Японско пътешествие "до центъра на Земята"

С о омощта на японската изследователска подводница "Тикю" учени от Страната на изгряващото слънце предвиждат да достигнат до разлома, предизвикал разрушителното земетресение в региона Тохоку миналата година, съобщи сп. "Ню сайънтист".

Специалистите искат да достигнат до самата земна мантия.

Ако проектът получи зелена светлина и бъде изпълнен, това ще е едно от най-големите постижения в съвременната наука, сравнимо с полета до Луната.

Получените данни могат да преобърнат представите за еволюцията и за строежа на нашата планета, смятат учените. Според тях съществува дори вероятността

да открият нещо непредвидено

В началото на май японски учени използваха звукови вълни, за да определят състава на вътрешната мантия на Земята и да се опитат да разрешат загадката с липсващия силиций на планетата ни.

Резултатите на екипа на д-р Мотохико Мураками от университета на Тохоку показват, че 93% от долната мантия се състоят от силикатния минерал перовскит.

Това разрешава проблем, появявал се многократно в моделите за земния състав.

Тези модели са на базата на състава на хондритните метеорити. Смята се, че те са се образували в същия район като Земята преди 4 млрд. години.

Проби от горната мантия обаче, получени главно при тектонична или вулканична активност, показват, че в Земята има много по-малко силиций, отколкото в тези метеорити.

Търсейки отговор на загадката, Мураками и колегите му направиха серия от лабораторни измервания, в които

възпроизведоха средата на долната мантия

Учените пускаха звукови вълни през различни минерали при плътност, налягане и температури, съответстващи на условията, съществуващи на повече от 660 км под повърхността.

Сравненията на резултатите със сеизмични данни показват, че долната мантия е много по-богата на силиций от горната. Новите данни съответстват на хондритния модел.

Те показват също, че материали между долната и горната мантия почти не се обменят. Вероятно това се дължи на фракционното кристализиране на океана от магма в долната мантия в ранната история на Земята. Това първично разслояване изглежда се е запазило и до днес.

Изследването на японските учени е публикувано в сп. "Нейчър". В съпътстваща статия проф. Иън Джаксън от Австралийския национален университет го определя като "голям пробив".