мегалитите са поставени от траките и са на възраст към четири хилядолетия.
Обявени за национална природна забележителност през 1937 г., в момента се лобира да бъдат включени от ЮНЕСКО (whc.unesco.org) сред световните геологични феномени.
Впечатляващата ландшафтна група се наблюдава в 7 големи и няколко по-малки разкрития с различно сечение, линейно разположени в пояс по направление север-юг. Общата площ надвишава седем кв. км.
Зоната се разпростира на 20 км западно от Варна, започвайки няколко километра южно от град Белослав, като продължава на север (около самия град, близо до завода за соди и село Страшимирово), пресича шосе Е70 и автомагистрала Хемус. Завършва около селата Слънчево и Баново.
Снимки показват момента на есенното равноденствие на 22 септември 2010 г., при изгрева на Слънцето в мегалитния комплекс стотина метра южно от Слънчево. Още при появата си над хълма (заради който изгревът в пясъчната долина е минути след изгрева във Варна и в самото село) слънчевият диск застава в центъра на долния ръб на триъгълника.
След това огненото кълбо започна бавно да се издига, отивайки в самия център на триъгълника, като минути след изгрева сменя мястото си и вече не осветява миниатюрната дупка.
Побитите камъни са известни от дълбока древност като култово място. Първото им документиране обаче е от 1829 г. До ден днешен се откриват белези за съзнателна обработка и подредба на мегалитите, подчертава Велев. Необорим аргумент според него е
стриктното ориентиране на милионите камъни спрямо движението на Слънцето.
Да се уверим в това можем дори без да обикаляме всички кътчета, а на най-посещаваното от туристите място - така наречената Централна група. Там се издигат няколкостотин колони, разположени по определен замисъл, личащ по десетките ясно запазени големи кръгове от вида "кромлех" (със значение кръг и камък). Предназначението на типа мегалитни съоръжения (най-известното сред тях е Стоунхендж) е да следят прецизно Слънцето.
Поради огромните размери - както на целия комплекс, така и на отделните елементи - неприемлива за въображението е мисълта, че Побитите камъни са човешко творение, смята Велев.
Централната група има и множество самостоятелно извисяващи се колони. Те всъщност са известните от древността гномони, които
указват чрез хвърляната сянка хода на Слънцето.
Предназначението на най-прочутата от колоните, оприличавана на огромен фалос и една от атракциите на Централната група, е при изгрев да показва сезонното движение на Слънцето. Сянката ù се проектира върху изградената в непосредствена близост мегалитна конструкция от няколко свързани ниши.
Според Велев нейното съзнателно изграждане от отделни елементи не буди съмнение, ако се вгледаме през прозиращите дупки особено във важни астрономически моменти, бележещи възлови точки в движението на светилото, каквито са зимното и лятното слънцестоене и двете равноденствия - пролетно и есенно.
Изследователят смята, че в тази насока сензационна е Слънчевската група. Източната ù страна представлява долинка, разположена по направлението север-юг (същото се отнася за ориентирането на целия комплекс) с дължина около километър и широчина над половин километър. Спуснем ли се в нея от високата ù северна страна, изведнъж се озоваваме в друг свят на хармония.
Първият забележителен обект е струпана от отделни мегалитни блокове грамада с височина 10 м и основа 15 м. Ориентираността на прорязващите я линии и жлебове спрямо движението на Слънцето е очевидна, но тя става факт от намиращ се в източната част прозорец-дупка с правоъгълна форма със страни 15 на 20 сантиметра и дълбочина един метър (на снимката). Тя е така разположена, че
да улавя изгрева в деня на зимното слънцестоене,
категоричен е Георги Велев. Дори прорезът в мегалитите обаче може да се стори недостатъчно доказателство на неизбежния скептик, така че да бъде приет за резултат от ерозионната дейност или като варовити конкреции в пясъчника, промивани впоследствие от водата, която се е стичала именно през тази правоъгълна дупка.
А може би става въпрос за коралови образувания, които, движени от хелиотропизма, са се развивали вертикално нагоре, но тук се е получила пещерка, тъй като вероятно през нея са минавали големи риби, които с люспите си са я доизгладили, казва той.
На южното било на тази Слънчева долина се извисява най-впечатляващата мегалитна фигура в района, чиято височина от близо 7 м е постигната чрез три реда блокове - напасвани така, че да издържат хилядолетията.
Между съставните мегалити прозират големи дупки, разположени по направлението изток-запад (за пролетното и есенното равноденствие), а също и по оста югозапад-североизток. Всички прорези, резки и черти (удивително прави) превръщат фигурата в астрономическа обсерватория с огромни възможности.
Вбитите милиони ниски камъни в западния край на Слънчево загадъчно мълчат, докато не различим структуроизграждащата им подредба, казва Велев. Групи от по двадесетина камъка деликатно са очертали спираловидни модели - най-разнообразни, в различни конфигурации и взаимовръзки. Според изследователя има данни, че
мегалитната група е каменна карта на звездното небе.
А спиралата е най-разпространената форма във Вселената: спирална структура имат галактиките, а и двойната спирална конструкция е градиво на всяка жива клетка. Край Слънчево подобна конструкция освен на микро- се различава и на макроравнище - терасите на огромния склон са спираловидно вити.
Последвайте ни
