Арктика е най-силно засегната от климатичното затопляне

А рктика продължава да е по-силно засегната от климатичното затопляне, отколкото останалата част от планетата, се казва в доклад на международен екип от учени, цитиран от Франс прес.

Повишаването на температурите в Арктика е два пъти по-голямо, отколкото другаде.

Това се обяснява с по-малкото отразяване на слънчевата светлина заради отстъплението на площите с лед и намаляването на снежната покривка в Гренландия през пролетта и лятото.

Учените представиха доклада си на есенната конференция на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско, Калифорния.

Те установили също, че е налице прогресивно намаляване на някои популации полярни мечки, чийто хабитат е засегнат от топенето на снежната покривка.

"Затоплянето в Арктика води до промени, които засягат популациите животни и околната среда в района.

Това оказва своето влияние отвъд Арктика - върху глобалната сигурност, търговия и климат", заяви Крейг Маклийн от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ.

Над доклада са работили 63-има учени от 14 страни. В него се посочва, че ветрове, които духат от изток на запад, са пренесли на юг изключително студен въздух в началото на 2014 г. в източната част на Северна Америка и централната част на Русия, както и много топъл въздух на север в Аляска и Европа.

В резултат температурите през януари 2014 г. в Аляска бяха с 10 градуса Целзий над средните стойности.

Снежната покривка в Арктика през пролетта т.г. бе по-малка в сравнение със средните показатели за периода 1981 - 2010 г.

Освен това снегът се стопи три-четири седмици по-рано от нормалното през пролетта в Русия, Скандинавия, районите в Канада, южно от Арктика, и западната част на Аляска.

Това се дължи на натрупването на по-малко сняг от нормалното през зимата и на по-високи температури през пролетта.

Площта с лед в Арктика през септември е 6-ата най-малка от началото на спътниковите наблюдения през 1979 г.

Докладът констатира също малко увеличаване на дебелината на леда в сравнение с 2013 г. Въпреки това древният лед и устойчивият на топене лед е по-малко в сравнение с 1988 г.