Ол ло
2% от учените поне веднъж в живота си са
изопачавали резултатите от своите
експерименти.
Голяма
част от изследователите фалшификатори
работят в областта на медицината и
фармацията, сочат данните от няколко
проучвания, публикувани от списание PLoS ONE.
Опитът
от последните няколко години показва,
че изопачените данни лесно могат да се
публикуват в авторитетни научни списания.
Достатъчно
е да припомним нашумелия случай с
корейския учен Хван У Сук, който през
2004 и 2005 г. изнесе фалшива информация за
клониране на куче и експерименти с
клониране на ембрионални човешки клетки.
Подобни
примери се осъждат рязко от страна на
обществеността и научната общност.
Социологът
Даниел Фанели от Единбургския университет
потърсил отговора на въпроса колко
често в научната практика се срещат
примери за измами.
Той
анализирал повторно данните от различни
допитвания сред научната общност, за
да получи по-подробна и достоверна
информация.
Най-малко
2 на сто от анкетираните учени признават,
че поне веднъж в живота си по някакъв
начин са изопачили получените
експериментални данни, за да представят
откритията си в "по-добра светлина".
34% пък признават за други съмнителни и
некоректни методи на работа.
14
на сто от анкетираните твърдят, че техни
колеги са извършвали фалшификации, а
цели 72 на сто познават учени, използващи
ненадеждни или спорни методи за поучаване
на резултати.
Изследователите
в областта на медицината и фармацията
най-често изопачавали данните си.
Авторът
на изследването отбелязва, че резултатите
от анкетите до голяма степен зависят
от честността на самите анкетирани,
затова получените данни могат да
отразяват само "върха на айсберга"
на фалшификациите в науката.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
