Ио орията с падналата "върху главата" на Нютон ябълка е мит, но е истина, че много научни открития са направени съвсем случайно.
Това означава, че и самите ние, без да искаме, можем да се натъкнем на нещо, което буквално да промени науката и живота - и то без да сме прекарали години в проучвания, сметки и описания.
Понякога е достатъчно просто да не измием ръцете си преди ядене - като в случая с откриването на захарина, или да ни се случи някакъв инцидент.
Но също така да имаме и "подготвен ум", който да свърже "две и две". Ето десет от най-големите случайни открития, подредени от "Дискавъри сайънс":
10. Захарин
Популярният подсладител е открит благодарение на мързела на Константин Фалберг, който не си измил ръцете след цял ден работа.
Годината била 1879-а и той изследвал съставките на каменовъглената смола в лабораторията си.
След като се прибрал от нея, обаче, се случило нещо интересно. Фалберг установил, че хлебчетата, които яде (с неизмитите си ръце), имат особено сладък вкус. Жена му отрекла да е слагала нещо в тестото - на нея вкусът й се струвал нормален.
Фалберг свързал "две с две" и започнал да "вкусва" от работата си, докато открил източника на сладкото - сладникавия вкус на анхидрорто-сулфаминебензоичната киселина (на кратко бензоична киселина), която той нарекъл захарин.
Захаринът е от 300 до 500 пъти по-сладък от захарозата и влиза в състава на много храни, напитки, медикаменти, козметични продукти и др. Той обаче оставя горчив, металически вкус след консумация.
Исторически, захаринът е важно откритие, особено за диабетиците, тъй като преминава директно през храносмилателната система, без да се усвоява, и е нискокалоричен.
Употребата му се засилва особено през Първата световна война, когато има
огромен недостиг на захар, а през 60-те и 70-те масово се рекламира и
препоръчва като нискокалоричен заместител.
Днес, обаче, той се води поостарял тип подсладител и има доста противници заради изследвания, според които увеличава риска от рак. По последни данни е оневинен и продължава да се използва от мнозина, въпреки че на пазара има много по-модерни и "естествени" подсладители.
9. Умен (смарт) прах
Повечето от нас биха се разстроили, ако домашната им работа избухне в лицето и се раздроби на малки частички.
Докторантката по химия от университета на Калифорния "Сан Диего" Джейми Линк, обаче, открива чрез този инцидент т.нар. умен прах.
Един от силициевите чипове, върху който работела, "гръмнал", но тя не пропуснала да забележи, че частиците от него все още работят като сензори.
Откритието й печели голямата награда в конкурса за млади изобретатели от колежите на САЩ през 2003 г.
Малките сензорчета могат да се използват за мониторинг на чистотата на питейната и морската вода, да засичат опасни химикали или биоагенти във въздуха и дори да локализират и унищожават туморни клетки в тялото.
8. Кока-кола
Има куп истории за случайно откритите хранително-вкусови качества на различни продукти. Картофеният чипс, например, се появява, когато готвачът Джордж Кръм предлага тази версия на досаден клиент, който все връщал пържените картофи, тъй като му били влажни.
Сладоледът на клечка - когато Франк Еперсън забравил сладка напитка на минусовия студ навън, а във фунийка - на Световното изложение в Сейнт Луис през 1904 г.
Никое от тях обаче не може да се сравни с успеха на кока-колата. Фармацевтът Джон Пембъртън от Атланта се опитвал да направи някаква "смеска" срещу главоболие и съчетал куп съставки (които, разбира се, и до днес са дълбоко пазена тайна).
Този "илач" се продавал само осем години в аптеките, преди да започне да се бутилира като най-популярната днес газирана напитка.
В наши дни колата се произвежда като концентриран сироп, който се доставя на множество франчайзингови фирми, които го бутилират, разпространяват и продават.
7. Тефлон
След всички поразии, нанесени на озоновия слой от хлорофлуорокарбоните (CFC), те са обявени за персона нон грата. През 30-те, обаче, са горещата новост.
Младият химик Рой Планкет от компанията "Дюпон" открива ПТФЕ (политетрафлуоретилен), докато се опитва да създаде нов хладилен агент.
Това става през 1938 г., когато перфлуоретилен полимеризирал в съда, където Планкет съхранявал.
"Дюпон" патентова полимерното съединение през 1941 г. и регистрира търговската марка Teflon през 1944 г.
ПТФЕ има най-малкият коефициент на триене от всички твърди вещества. Използва се като незалепващо покритие за тигани, тенджери и други кухненски уреди.
Тези покрития, обаче, отделят токсични газове при прегряване, които могат да причинят здравословни проблеми. През 2005 г. Агенцията за защита на околната среда открива, че перфлуороктановата киселина, една от съставките на тефлона, вероятно има канцерогенно действие.
6. Вулканизираната гума
Чарлз Гудиър от години правел какви ли не лудости за щастливата случайност - и тя дошла.
Той прекарал 10 години в търсене на успешен начин за работа с каучука (доста популярен по онова време в Америка, но и изключително капризен - и миризлив! - материал), който да прави лепкавата смес стегната и устойчива на студ, жега и други условия.
След редица опити, които постепенно подобрявали качествата на материала, един ден Гудиър без да иска изпуснал смес от каучук и сяра върху гореща печка, докато емоционално показвал на случайни работници из складовете (търсейки място за експериментите си) материала.
Горещината само го обжарила, но не го "развалила" - напротив, той станало по-еластично. Гудиър забелязал, че каучукът все още бил годен за употреба. Еврика!
Днес вулканизираната гума - получена при взаимодействието на каучука с вулканизиращ агент, се използва за всичко - от гуми и обувки до хокейни шайби.
При процеса на вулканизация, при който става свързване на молекулите на
каучука в единна пространствена връзка, се повишават характеристиките му - твърдост, еластичност, топло- и студоустойчивост.
Новата технология отваря врата за огромния пазар от каучукови изделия, но и на дългата борба на Гудиър за признаване на патентите му. Гудиър предвижда появата на продукти, които се създават много след смъртта му - водолазни костюми, ресори за коли, гумени лодки.
Единият от синовете му създава малка фабрика за обувки, по-късно
погълната от концерна "Гудиър тайър енд рабър",
най-големия производител на гуми.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
