На българите между 19-24 години най не им се учи

Е�а �а 42% от българите между 19 и 24 години са заинтересовани да продължат образованието си, сочат данни на националната статистика.

Според НСИ във възрастовата категория 15-18 години се образоват 85,9 на сто от българите, от 11 до 14 години - 96,9 на сто, и от 7 до 10 години - 97 на сто.

През 2010 г. в категорията "средно образование" у нас са се учили общо 781 хил. българчета, а системата на образованието са напуснали 18 766 души.

По степени на образование от 1 до 4-ти клас са се обучили 255 хил. българчета, като са напуснали училище 5500 души.

Mежду 5 и 8-и клас на училище са ходили 220 хил. деца и са напуснали 7000, а от 8 до 12-и клас са се изучили 303 хил. души и са напуснали над 6000.

За посочения период у нас е имало 280 хил. студенти, от които 227 хил. са били в държавни училища и около 53 хил. - в частни.

От тази цифра около 60 хил. студенти са завършили висшето си образование.

По последни данни на Евростат около 14 на сто от българите между 19 и 24 години преждевременно са напуснали системата на образование.

Най-висок дял на преждевременно прекъсващи образованието се отчита в Малта - 37%, Португалия - 29%, и Испания - 28%.

За ЕС през 2010 г. този процент е бил средно 14 на сто.

Най-нисък процент на отказалите се от образование е отбелязан в Словакия, Чехия, Словения и Полша - средно по 5 на сто.

Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22 години, сочат данните на Евростат.

Най-висока средна възраст на студентите се наблюдава в Швеция и Дания - 25,3 години, Финландия - 24,5, и Австрия - 23,8 години.

Най-ниска е средната възраст на студентите в Ирландия - 20,2 години, Франция - 20,5 години, както Белгия и Малта - по 20,7 години.

Стратегията "Европа 2020" и стратегическата рамка в областта на образованието са си поставили за цел през 2020 г. средният процент на европейците между 19 и 24 години, които напускат образователната система, да се смъкне до 10 на сто, отчита изследването на Евростат.