Еа а 42% от българите между 19 и 24
години са заинтересовани да продължат образованието си, сочат
данни на националната статистика.
Според НСИ във възрастовата
категория 15-18 години се образоват 85,9 на сто от българите,
от 11 до 14 години - 96,9 на сто, и от 7 до 10 години - 97 на
сто.
През 2010 г. в категорията "средно
образование" у нас са се учили общо 781 хил. българчета, а
системата на образованието са напуснали 18 766 души.
По степени
на образование от 1 до 4-ти клас са се обучили 255 хил.
българчета, като са напуснали училище 5500 души.
Mежду 5 и 8-и
клас на училище са ходили 220 хил. деца и са напуснали
7000, а от 8 до 12-и клас са се изучили 303 хил. души и
са напуснали над 6000.
За посочения период у нас е имало 280 хил.
студенти, от които 227 хил. са били в държавни училища и около
53 хил. - в частни.
От тази цифра около 60 хил. студенти
са завършили висшето си образование.
По последни данни на Евростат около 14 на сто от
българите между 19 и 24 години преждевременно са напуснали
системата на образование.
Най-висок дял на преждевременно прекъсващи
образованието се отчита в Малта - 37%, Португалия - 29%, и Испания - 28%.
За ЕС през 2010 г. този процент е
бил средно 14 на сто.
Най-нисък процент на отказалите се от образование
е отбелязан в Словакия, Чехия, Словения и Полша - средно по 5
на сто.
Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22
години, сочат данните на Евростат.
Най-висока средна възраст на
студентите се наблюдава в Швеция и Дания - 25,3 години,
Финландия - 24,5, и Австрия - 23,8 години.
Най-ниска е средната
възраст на студентите в Ирландия - 20,2 години, Франция - 20,5
години, както Белгия и Малта - по 20,7 години.
Стратегията "Европа 2020" и стратегическата рамка
в областта на образованието са си поставили за цел през 2020 г.
средният процент на европейците между 19 и 24 години, които
напускат образователната система, да се смъкне до 10 на сто, отчита
изследването на Евростат.
Източник:
БГНЕС
