Вр реки всичките си недостатъци, навършващата 10 години в събота онлайн енциклопедия "Уикипедия" е най-големият и най-добър пример на идеализъм в интернет.
Това е петият най-посещаван сайт в Мрежата. Ползват го по около 400 млн. души на месец.
Бас държа, че повечето читатели на тази статия, са сред тях. Когато искате да проверите нещо, отивате в "Гугъл", а оттам често пъти избирате линка към "Уикипедия".
Невероятното при тази безплатна енциклопедия, която сега съдържа над 17 млн. статии на над 270 езика, е, че тя почти изцяло се списва, редактира и саморегулира от неплатени доброволци. Всички други най-посещавани сайтове са компании за милиарди долари.
"Фейсбук" със само 100 млн. потребители повече сега се оценява на 50 млрд. долара. Посетете "Гугъл" и ще се озовете в огромен комплекс модерни офис сгради, сякаш столица на велика сила. Във фоайето може и да се мяркат играчки "Лего", но трябва да подпишете документ за неразгласяване на информация още преди да сте преминали вратата на офиса.
Езикът на ръководните кадри на "Гугъл" странно се лашка между изразните средства на генерален секретар на ООН и тези на продавач на коли. В един момент се говори за универсални човешки права, в следващия - за лансиране на нов продукт.
Същевременно, "Уикипедия" се контролира от фондация с идеална цел
"Фондация Уикимедия" заема един етаж в анонимна офис сграда в центъра на Сан Франциско. Трябва силно да тропате по вратата, за да ви пуснат. (Мисля, че може да си купят звънец по случай 10-ата годишнина.)
Вътре се създава впечатление точно за това, което са - скромна международна неправителствена организация.
Ако главният архитект на "Уикипедия" Джими Уелс бе решил да комерсиализира компанията, сега той би могъл да е милиардер - като Марк Зукърбърг от "Фейсбук".
Както духовито ми каза Уелс, решението да направи компанията си с идеална цел е било едновременно най-глупавото и най-умното нещо, което е правил. Повече от всеки друг глобален сайт, енциклопедията все още излъчва
утопичния идеализъм от героичните ранни дни на интернет
Уикипедистите, както се наричат сами, са мъже и жени с мисия. Тази мисия, към която те дръзко се устремяват, е обобщена в това почти Джон Ленънско (да не се бърка с Ленинско) изречение от човека, когото всички наричат Джими: "Представете си свят, в който всеки един човек на планетата има свободен достъп до целокупното човешко познание."
Да се допусне, че тази утопична цел може да се постигне от световна мрежа от доброволци - работещи безплатно, редактиращи какво ли не, а думите, които изписват, незабавно могат да се видят от целия свят - абе, разбира се, напълно чалната идея.
Тази чалната идея обаче измина забележително дълъг път само за 10 години. "Уикипедия" все още има сериозни недостатъци. Качеството на статиите е силно променливо в различните теми и езици. Много статии за личности са небалансирани и пристрастни. Много зависи от това дали има един или двама уикипедисти със сериозни познания в дадена област или език.
"Уикипедия" може да е страхотно добра по слабоизвестни теми от попкултурата и стряскащо слаба по по-популярни въпроси. В най-зрелите версии доброволческите редакторски общности, подкрепени от скромния персонал на фондацията, са положили огромни усилия да подобрят стандартите на надеждност и възможност за проверка, особено с наблягането на бележки под линия с линкове към източниците.
По мои наблюдения все още е нужно да се сверява с друг източник,
преди да се цитира информация оттам. Статия за "Уикипедия" в "Ню Йоркър" цитира озадачаващото деление между полезно знание и надеждно знание. Едно от най-големите предизвикателства за безплатната енциклопедия през следващото десетилетие ще е да продължи да стеснява това разстоянието.
Друго голямо предизвикателство е начинанието да отиде отвъд пост-просвещенския Запад, където се е зародило и се чувства най-уютно. Един експерт ми каза, че около 80 на сто от редакциите в "Уикипедия" са от страни от ОИСР.
Фондацията се стреми да увеличи потребителите си до 680 млн. души през 2015 г. и се надява, че тази бройка ще дойде най-вече от места като Индия, Бразилия и Близкия изток.
Озадачаващото обаче не е защо тя все още има очевидни недостатъци, а защо работи толкова добре. Уикипедистите дават няколко обяснения - появила се е сравнително рано, когато още не е имало безброй сайтове, където посетителите на Мрежата да си прекарват времето; една енциклопедия работи (главно) с подлежащи на проверка факти вместо с обикновени мнения, които са единната валута и голямото проклятие на блогосферата; преди всичко "Уикипедия" извади късмет с общностите си от автори редактори.
Предвид мащабите й броят на редовните редактори е изумително нисък
Около 100 хил. души правят по повече от пет редакции на месец, но големите зрели "Уикипедии", като английската, немската, френската или полската се поддържат от малка група от може би 15 хил. души, всеки от които има по над 100 участия на месец. Те в огромния брой случаи са млади, неженени, високообразовани мъже.
Изпълнителният директор на "Фондация Уикимедия" Сю Гарднър казва, че може да разпознае типичен уикипедист от сто метра. Те са трекаджиите (фенове на "Стар Трек") от киберпространството.
Като много от най-известните глобални сайтове "Уикипедия" печели от това, че седалището й е в "рая на свободата на словото, наречен САЩ", както го описва Майк Годуин, който до октомври беше юрисконсулт на фондацията.
Всичките й енциклопедии на различни езици, без значение къде живеят и работят редакторите им, са с физически хостинг в сървърите на фондацията в САЩ. Те се радват на правната защита на великата традиция на Америка в свободата на словото.
"Уикипедия" е забележително свободна от изпадането в словесна злоупотреба, доловено в известния Закон на Годуин (на същия този Майк Годуин), който гласи, че "колкото по-дълго трае една онлайн дискусия, толкова повече вероятността да се появи сравнение с нацистите или Хитлер наближава 100-те процента".
Това отчасти става така, защото една енциклопедия борави с факти, но също защото мотивираните уикипедисти прекарват големи периоди от време в
защита на нормите на вежливост срещу опитите за вандалщина
Вежливостта - на френски savoir-vivre (букв. "умение да се живее") - е един от петте стълба на "Уикипедия". От самото начало Уелс защити позицията, че трябва да е възможно да се съчетаят честността и учтивостта.
Около това израсна цяла школа онлайн етикет - извинете, уикикет - със съкращения като AGF (Assume Good Faith - приемайте, че поправките и коментарите на редакторите се правят добросъвестно).
С невежливите хора учтиво се повежда спор, след това получават предупреждение и ако упорстват, достъпът им бива отказван. Не съм в състояние да преценя дали това важи във версиите на долносръбски, гагаузки и гагански самоански.
"Уикипедия" може и да има свои многобройни примери на допускана невежливост. Ако обаче една езикова общност непрестанно "се олива", фондацията като крайна мярка има правомощието да махне словоблудствата й от сървъра.
("Уикипедия" е законово защитена марка, докато всяко друго Уики-нещо не е; следователно и "Уикилийкс", който няма нищо общо с "Уикипедия" и дори не е уики-сайт, редактиран от група сътрудници.)
Още не знаем дали стрелбата в Тусон, щата Аризона, е пряк резултат от злостната невежливост на американското политическо говорене, което се чува по радио токшоута и кабелни канали като "Фокс нюз". Еди луд човек може просто да е луд. Но ежедневната политическа злост в Америка е неоспорим факт.
В тази депресираща обстановка е хубаво, че можем да отпразнуваме годишнината на едно американско изобретение, което въпреки всичките си кусури се опитва да разпространи из цял свят комбинация от неплатен идеализъм, познание и упорита вежливост.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
