Си ия намира място в топ 10 на градовете с най-качествен високоскоростен интернет, участвали в годишното проучване за качеството му в световен мащаб "2009 Broadband Quality Research", спонсорирано от "Сиско" (Cisco.com).
Столицата ни е на 10-о място, като изпреварва световни столици и градове като Копенхаген, Букурещ, Стокхолм, Токио и други.
Според изследването България е сред страните с най-значително подобрение на интернет качеството през последната година.
Страната ни показва ръст 56%, предшествана от Южна Корея (72% ръст) и следвана от Литва (55%), Швеция (38%) и Румъния (34%).
За сметка на това обаче проникването на интернет услугите у нас е оценено като много ниско, което намалява конкурентоспособността на България.
Въпреки икономическия спад в световен план, проучването отбелязва напредък, но също така и недостатъци в качеството на високоскоростния интернет.
Според резултатите 62 от общо 66 изследвани държави са подобрили качеството на широколентовия (broadband) достъп спрямо миналата година.
Глобалната средна скорост на даунлоуд трафика е нараснала
с 49% до 4,75 мегабита в секунда (Mbps), а на ъплоуд трафика - с 69% до 1,3 Mbps. Средната глобална латентност (забавяне) е намаляла с 21% до 170 милисекунди.
В същото време новите данни сочат задълбочаване на разделението в качеството на дигиталните услуги между градските и селските райони.
Проучването за 2009 г. включва 24 нови държави, както и допълнителни анализи за качеството на широколентовия интернет в 240 града.
Южна Корея е водещата по "интернет лидерство" тази година, като резултатът й се формира от 97-процентовото проникване на услугата в домакинствата и 99 точки за качеството на широколентовия интернет.
След нея се нареждат Япония и Хонконг, а четвъртото място е за Швеция, която е европейската страна с най-качествен високоскоростен интернет в Европа. Страната бързо настига Япония и Южна Корея, тъй като резултатите й се подобряват с 38% спрямо 2008 г.
Тя е следвана от Швейцария и Холандия в общата класация, която е сбор от двата критерия - проникване и качество.
България е на 34-то място в общата класация
Латвия, България и Литва се нареждат веднага след Швеция по отношение качеството на интернет услугите поради скорошни разширения на оптичните и кабелните мрежи в големите им градове.
Слабото проникване обаче все още задържа тези държави по отношение на показателя "интернет лидерство".
Според проучването девет страни, сред които и България, предлагат широколентова свързаност с необходимото качеството за уебприложенията от следващо поколение.
Такива са интернет телевизията с висока разделителна способност (HD) и видео комуникациите, които ще бъдат официално представени през следващите три до пет години. През 2008 г. само Япония изпълняваше тези изисквания.
39 държави имат резултат под прага, изискван за доставянето с постоянно качество на повечето масови уебприложения (като възможност за гледане на интернет телевизия със стандартна разделителна способност, споделяне на малки файлове и използване на видео комуникации с ниска разделителна способност, например видео приложенията в "Скайп").
Въпреки, че в по-голямата част от страните се наблюдава т.нар. "дигитално разделение" (големите градове имат висококачествен интернет, а малките - не), в 13 държави се отчитат значителни различия в качеството на услугите в големите и в малките населени места.
Литва, Русия и Латвия имат най-голямо "дигитално разделение"
докато в Швеция, ОАЕ и Исландия и селските райони се радват на висококачествен интернет.
Първото проучване за качеството на високоскоростния интернет беше публикувано през септември м.г., с цел да изследва възможностите на всяка от държавите да се възползва от уебприложенията и услугите от следващо поколение.
Изследователският екип заключава, че качеството на широколентовите услуги е пряко свързано с напредъка на националната икономика и дава преимущества на страните, които поставят като национален приоритет развитието на високоскоростния интернет.
За иследването тази година са използванa статистика от сайта SpeedTest.net. To е подготвено от екип студенти от Университета в Оксфорд и Факултета по приложна икономика на Университета в Овиедо.
Източник:
SBS.ox.ac.uk
