Дш шните медии произвеждат виртуални "хамбургери", които не
задоволяват, а само подсилват апетита на консуматора. Улрих Грайнер ни
призовава да се погрижим за "екологията на вниманието си", а "Дойче веле" публикува съветите му:
Да се възмущаваш е много лесно. Нищо не ни струва да се гневим на
престъпните методи, които използват английски булевардни медии. В крайна
сметка обаче тъкмо възмущението накара Рупърт Мърдок да спре гадния си
вестник "Нюз ъв дъ уърлд".
Умишлено вкретеняване на публиката
Уви, това изобщо не означава, че се слага край на умишленото
вкретеняване на публиката, което практикуват определени телевизии и
вестници. Напротив, тъкмо тезии медии са най-успешни и в други западни
страни, които инак се гордеят със свободата на печата.
Целта на такива
медии е не да разпространяват последните новини, а сами да произвеждат
нови, създавайки територии на сензационното, които сами добре поддържат.
Същинският въпрос гласи: защо този бизнес носи толкова много,
възмутително много пари? Простичкият отговор: защото милиони хора искат
да гледат и да четат такива неща. От любопитство.
Да си вреш носа навсякъде
Искаме да знаем колко дълго е продължила целувката на
престолонаследника и защо принцесата на Монако плачеше след венчавката
си. Любопитството - този древен човешки порив е двигателят на машината
за разголване и дискредитиране, която командват Мърдок, Берлускони и
останалите.
Тази машина съществува открай време, но никога не е работила
толкова перфектно, колкото днес. Публичните изтезания и екзекуции,
уродите и чудовищата по панаирите -- всичко това винаги е привличало
хиляди хора. Аудиовизуалният булевард не прави нищо повече, той просто е
вдигнал техническото равнище.
Свети Августин смята любопитството за грях, понеже насочва вниманието
към земните дела и го отклонява от най-важното: от самопознанието и
познанието на Бог.
Философите твърдят, че любопитството има и лице, и
опако. Ханс Блуменберг го нарича "интереса на хората към онова, което
всъщност изобщо не ги засяга".
Но как да обуздаем любопитството си,
което нерядко се превръща в пристрастеност към такъв тип новини?
Пристрастеност, напомняща на неутолимия апетит, който те кара да се
натъпчеш до пръсване с храна.
Така, както собствениците на заведения за бързо хранене предлагат
храни, от които след малко пак се огладнява, така и в развлекателната
индустрия медиите ни заливат с информации, които само допълнително
възбуждат любопитството ни. Защото главната характеристика на днешния
турбо-капитализъм е безжалостното преследване на повече печалба.
При
това тук става дума не за целия свят, а за онези благословени географски
ширини, където има достатъчно - и храна, и информация.
Всичко е суета...
Дефицитът на дефицити - това е големият проблем на възпитанието и на
самодисциплината днес. Слава Богу, поне в училище тази тема отдавна е
излязла на дневен ред. Но с нея трябва да се захване цялото общество.
От
години вече водим някаква нелепа дискусия за отслабването. Вместо в
нея, нека да вложим енергията си в друго самоограничение: в отказа от
информация. Защото не всяка новина си струва вниманието.
Съществува такова нещо като "екология на вниманието". Ако вникнем в
този факт, възмущението ни срещу Мърдок ще придобие съвсем друго
измерение. Защото още в Библията е казано, че всичко е суета и гонене на
вятъра. И че няма нищо ново под слънцето.
Източник:
EПА/БГНЕС
