Пекин, Китай – София
Physical AI. Това е мотото, под което премина журналистическото събитие, организирано от Xpeng в Гуанджоу и Пекин, на което CarMarket.bg бе единствената медия от България. И ако разбирах какъв смисъл се вкарва, говорейки за хуманоидния робот IRON или летящата „кола“ от проекта Aridge, то си оставаше загадка за мен къде в тази картина се вписват автомобилите.
Мъглата започна да се разсейва, след едночасов уъркшоп на тема VLA 2.0, съкращение, идващо от Vision-Language-Action Model, който, най-общо казано, е мостът между L2 и L4 ниво на автономност. От Xpeng изтъкнаха, че VLA 2.0 е първият интелигентен модел за управление в Китай с потенциал за L4. Същият е единственият подобен модел в страната, способен да си съперничи на Tesla FSD.
Най-технологичната китайска марка, Xpeng, идва в България
С помощта на изкуствен интелект и чипа Turing, системата може да разпознава и показва подробна информация в реално време, включително пешеходци, електрически скутери, мигачи на заобикалящите автомобили, като отброява и секундите до светване на зеления сигнал на светофара. Моделът е толкова напреднал, че дори разпознава сигналите на пътен регулировчик, твърдят от Xpeng. Колата дори забавя скорост, когато засече, че предстои да светне червен светофар.
Всичко това звучи прекрасно на теория, мислех си аз, докато не дойде моментът, който очаквах от предишния ден. Тогава се сдобих с временна книжка, позволяваща ми да шофирам на територията на Китай, а целта бе да видя какво наистина представлява платформата VLA 2.0, чийто първи външен клиент е Volkswagen.
За целта пред хотела бяха наредени 20-ина Xpeng P7 Ultra. При равни други условия щях да се фокусирам върху двата електромотора, мощността от почти 600 к.с. и близо 700 Нм въртящ момент, но не и сега. Не и при толкова камери (официално в Пекин броят им е 1,5 млн.), не и когато за пръв път ми предстоеше да шофирам в Китай. Не и когато за пръв път щях да видя какво наистина значи автономно шофиране.
Защото европейският вариант на това понятие е много далеч от смисъла, който носи. Безбройните регулации тук позволяват на колата да държи средата на пътната лента, да ускорява и да намалява до пълно спиране, да се престроява и да поддържа дистанция... за има-няма 25-30 секунди. След това започват светлинни и звукови сигнали да хванеш волана, които просто те отказват да ползваш тези функции.
Но не и в Китай. В Китай всичко е различно. A Xpeng P7 ми демонстрира какво наистина значи автономното шофиране. И да, какъв е смисълът, биха попитали мнозина? Смисъл в Европа няма, но смисъл в Китай има. Дава ми го Джо, който е любезният ми домакин от Xpeng, който ме съпровожда навсякъде. Ти ми отговаря, че почти всички млади хора ползват автономното шофиране, за да си почиват, тъй като работният им ден е дълъг и често стресиращ. Какво правят зад волана не знам, но не трябва да гледат в телефоните си (което е национален спорт до припадък), защото камерите снимат и след това има проблем. Но сините светлини (при активно автономно шофиране) показваха, че и други са активирали своите системи.
Първото нещо, което разбрах, е, че на червен светофар в Китай може да правиш десен завой. Изисква се да преодолееш вътрешни бариери, но и цялото ми изживяване бе свързано с преодоляване на вътрешни бариери, тези, че мога да се доверя на колата да шофира вместо мен. Направих го и останах поразен. Поразен от технологичния капацитет на китайските автомобили.
Всичко това се дължи на чипа Turing (2250 TOPS изчислителна мощност, каквото и да значи това), собствена разработка на Xpeng. Те казват, че номиналната му изчислителна мощност е 3 пъти по-висока от тази на чипа Orin-X на Nvidia, като добавят, че реалната му изчислителна мощност е 10 пъти по-висока. В Xpeng P7 има три такива чипа.
С тяхна помощ автомобилът завива на кръстовища, ускорява, намалява, престроява се, избягва препятствия, подава мигачи, спира и потегля на кръстовища, отбива в банкета, за да се разминем с автобус. С тяхна помощ автомобилът се движеше абсолютно автономно, като от време на време, на няколко минути, подаваше дискретен сигнал, че трябва да хвана за секунда волана, за да покажа на система, че не съм заспал. Ако пък поемах изцяло контрола, след това едно натискане на бутон на волана бе достатъчно, за да оставя контрола отново в „ръцете“ на автомобила.
Разбира се, всичко това се случи на предварително избран маршрут, зададен в навигацията. И тук идва другата голяма изненада, за която в Европа само сме чували, а в Китай това е работещо. Става дума за връзката между автомобила и инфраструктурата. На навигацията се показват светофарите и след колко секунди ще светне зелено, след което автомобилът сам подава мигач, потегля и завива. Още по-впечатляващо бе, когато автомобилът получи информация, че предстои да светне червено, в следствие на което намали и спря точно при светването му.
Трудно ми беше да осмисля и факта, че навигацията казва с каква скорост е препоръчително да се движиш, за да хванеш зелена вълна. Автомобилен журналист съм от 27 години, но сега за пръв път истински осъзнах колко по-напред са в технологично отношение китайските автомобили от европейските.
В края на пътуването информацията на бордкомпютъра ме порази: 20 км, 41 минути, 90% от времето автономно шофиране, 156 пъти колата е упражнила спирачно усилие и три пъти се е престроила от крайно дясно в крайно ляво платно.
Дали всичко това ви трябва или не, това е отделен въпрос. Тук, в Европа, този потенциал не може да се разгърне, защото регулациите не позволяват. Когато Xpeng P7 дойде в България на 18 юни, когато ще се състои официалната церемония по представяне на марката у нас, моделът ще е оборудван с един чип Turing, защото другите два ще са излишни. Ще се произвежда в Австрия, където десетилетия наред се правеше G-Class. И ще радва собствениците си, защото е наистина впечатляваща машина. Със сигурност най-вълнуващата китайска кола, която съм карал.
Но още по-вълнуващ е технологичният потенциал, с който разполагат автомобилите на Xpeng. Вълнуващ, защото след няколко години повечето коли в Китай ще са със светещи сини светлини, указващи, че се движат в автономен режим. А не малка част от нас ще продължават да си мислят, че китайските коли са нещо нисококачествено. В същото време в Китай ще започнат да летят и да превозват стоки и хора над задръстените пътища, а част от нас ще си мислят, че ония там, в Китай, пасат трева в оризището. В заводите им ще работят хуманоидни роботи като IRON, а ние ще тънем в блажените спомени за великото ни минало.
