Един разказ за трудния избор
Не се оплаквам, тъй като не ми се налага да правя житейски избор между това дали да живея в България, избирайки по-комфортния вариант, или да избера по-сложния и труден (но уреден) живот в чужбина. Не, изборът съм го направил отдавна и в голяма степен той е бил обусловен от факта, че това, което правя, ми носи голямо удоволствие. Такъв беше и изборът ми сега: да избера два от общо осемте BMW M модела, които бяха подредени пред погледа ми в две стройни редици в средата на юни.
РАЗГЛЕДАЙТЕ СТРАХОТНАТА КОЛОНА ОТ BMW М АВТОМОБИЛИ
По принцип съм ранобуден, но в този ден цепя секундата на уречения час. На входа ме посрещат две прекрасни хостеси и още в този миг трябва да избирам: безкрайно зелените очи на едната или големите „очи“ на другата. Зеленото е любимият ми цвят, в същия брутално зелен цвят е и едната М-четворка отвън.
Трябва ли да съм разочарован? Не, аз съм сред щастливците
Не мога да преглътна факта, че ранобудните хищни хиени са се докопали първи до М3 и М4. Казвам думите, започващи с „М“ и завършващи с „му“, при което големите зелени очи ме поглеждат с недоумение, след което следва риторичен въпрос: „Защо, другите не ти ли харесват?“ Не го очаквах и почвам да пелтеча като засрамен третокласник пред черната дъска.
Почвам да гледам списъка като малко дете кутия с шоколадови бонбони. Освен въпросните М3 и М4, на мое разположение са М5, трите версии на М6 – Купе, Кабриолет и Гран Купе, а също Х5М и Х6М. От флотилията на BMW M Tour липсва М4 Кабриолет и М2, като последният го няма по една тривиална причина: баварците имат 15 000 поръчки за него и несмогват на интереса. X5M съм го карал, Гран Купето е много голямо, затова избирам ключовете за М5 и М6 Кабриолет.
Всичко започва преди 44 години…
През май 1972 г. се създава BMW Motorsport GmbH с 35 служители. След успеха на 3,0 CLS по пистите и нарастващото търсене на спортни автомобили, М започва да прави модели за своите клиенти и пътя. Първият такъв автомобил е М1, представен по време на Автомобилен салон Париж през 1978 г. Посоката на развитие се променя на следващата година, когато е представен М535i, който е спортно ориентирана версия на популярния баварски седан, а не типичен състезателен автомобил (като М1), приспособен за движение по пътищата. Именно М535i полага основните елементи на една традиция, която продължава да определя BMW M и до днес.
Назад към корените зад волана на М5
Различните стресови ситуации (страх, опасност, големи физическо натоварване) предизвикват отделянето на адреналин в кръвта. Какво друго, ако не стресова ситуация, е наличието на 560 к.с. под десния ти крак?
Страхът от това, което може да се случи при рязкото натискане на педала на газта, опасността от следващата реакция, бруталния звук отзад, напрежението, с което държа волана... Това отприщва у мен редица емоции, които трудно могат да се опишат. Истината е, че автомобил за около 350 бона и 560 „коня“ може да предизвика главоболия за цял живот, но и такива изживявания, които да се запечатат в съзнанието ти за много дълго време.
Утопия на борда на Volvo S/V90
Бяла тишина зад волана на Opel Insignia
Причината е, че такъв автомобил отприщва страхотни емоции още от пръв поглед. С този невероятен син цвят изглежда зашеметяващо. Както и всички останали автомобили във впечатляващата колона, в която се движим през целия маршрут. Влади Кулев, страхотен пич, с който навремето правехме телевизионни предавания и различни тестове за Top Gear, от доста време е инструктор в BMW Driving Experience. Той е начело на колоната, като охлажда нажежените до червено страсти и желанието да правиш безрасъдни неща по пътищата.
Кулев е и човекът, който знае много неща от баварската „кухня“, а мозъкът му буквално е задръстен от информация за BMW. Включително такава, която изброява всичките над 20-ина цвята, в които са изпълнение автомобилите от BMW M Tour, минали през България на 18 и 19 юни.
В самото начало Кулев съобщава на цялата група, че машините предварително са настроени в два режима: първият е комфортен, докато втория – по-спортен. Забранено е изключването на всякакви асистиращи системи.
Рогът на изобилието
Забранено е и изпреварването в колоната, нещо задължително, тъй като толкова мощност те кара да правиш неразумни неща. Не и този път. За мой голям късмет съм сам в М-петицата. Карам спокойно и се правя на непукист, докато на две кръстовища ме снимат. Естествено хората снимат колите.
Защото са впечатляващи. И отвън, и вътре. Всички автомобили бяха щедро оборудвани с опции от програмата BMW Individual. Преведено това означава ексклузивни външни лакови покрития, ръчно изработени кожени тапицерии и декоративни елементи. Моделите бяха накичени с BMW M Performance аксесоари, а М3 и М4 и с пакет Competition, който повишава мощността и добавя ексклузивно оборудване.
Тук е мястото да отбележа, че докато се наслаждавах на този разкош, поглеждах и към приборното табло, където в един момент успях да видя среден разход от 10,1 л/100 км. Впечатлих се също толкова, колкото и от дизайна.
Жега…
В буквален и преносен смисъл. Шоуто, когато натиснеш бутона за сгъване или отваряне на покрив, си заслужава. Чувството е малко неловко, тъй като абсолютно всички погледи се отправят към теб (ако до момента не са били), а ти започваш да се притесняваш от полярните мнения, които това може да предизвика.
Жегата обаче е непоносимо и не мога да си причиня шофиране със свален покрив. А и предпочитам кабриото с вдигнат покрив, тъй като той допълва издължения силует на автомобила и се получа една идеална автомобилна скулптура.
Сменили сме автомобилите в с. Чавдар, онова, което се дава като най-добрият пример за качествен кмет и качествено усвояване на евро пари. На живо изглежда още по-впечатляващо. Не по-малко впечатляващ е и вторият предварително настроен режим на автомобилите, при който спортното е извадено на преден план.
Газ. Аудио системата не съм я включвал нито за момент през този ден, крещя си сам от кеф, но нещо ми липсва. Липсва ми бруталният рев на ауспуха, който ме караше да настръхвам в М5 всеки път, когато сгазех педала на газта. В М6 Кабриолет това удоволствие е тотално премахнато. Вярно, това е по-стилна кола, но нали е М! Искам си пак в М5, за да бумти в ушите ми този звук. Но не може. Затова се опитвам да взема всичко, което М6 Кабриолет ми предлага.
На Head-up дисплея гледам огромен оборотомер, който се стремя да държа над 5000 об./мин. Трансмисията е перфектна (като във всяко друго BMW), като в този случай тя е 7-степенна Drivelogic с двоен съединител. Използвам единствено планките върху волана за смяна на предавките, за да държа сетивата си в пълен екстаз.
Газ и спирачки. Това е. А керамичните спирачки са впечатляващи (опитайте се вие да пишете за BMW M без прилагателни и сравнения). А разходът вече е към 18 л/100 км. И бих казал, че е нормален предвид мощността, теглото и факта, че тази кола ми е дадена за малко, от която трябваше да извлека най-голямо удоволствие.
Имаше времена, когато автомобилите бяха малки и леки, а сега... Сега са големи, тежки и супер луксозни. И не, не се оплаквам. Аз не съм от хард кор феновете, които с носталгия коментират по форумите култовата Е36. За другите М предлага много лукс и разточителство, комбиниран умело с „Радостта от шофирането“. Радвах се на предоставеното ми от всичко по много: много коне, много пари, много кожа и алуминий, много рев от ауспусите и много разход. Накрая си избрах М5, но останах да мечтая за М2.
VW Passat Alltrack е като презокеански кораб
