Д нес се състоя церемонията, на която вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов връчи първите шест договора за изграждане на бързи зарядни центрове за електромобили по Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕН-Т).
От ведомството посочиха, че договорите са на обща стойност близо 1,4 млн. евро и са осигурени по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027.
Ел. станции по Трансевропейската транспортна мрежа в България
Това е втората процедура за изграждане на електрически зарядни станции на стойност 10 млн. евро. Първата процедура бе на стойност около 5 млн. евро. Така с общия пакет от 15 млн. евро ще бъдат положени основите на национална мрежа от бързи зарядни станции.
Максималното европейско финансиране за един проект е 256 000 евро. Интензитетът на финансирането зависи от вида на компанията – той е до 65% за микро и малки предприятия, до 55% за средни и до 35% за големи предприятия.
Проектите трябва да осигурят съвременна зарядна инфраструктура за леките автомобили на основната TEN-T мрежа – зарядни центрове с минимум 600 kW и най-малко две зарядни точки с изходяща мощност от 150 kW. По широкообхватната мрежа минималната изискуема мощност е 300 kW и поне една зарядна точка с мощност 150 kW. За товарните превозни средства по основната TEN‑T мрежа се изискват зарядни центрове с минимална мощност 2800 kW и най-малко две точки с мощност 350 kW, а по широкообхватната – минимум 100 kW и една зарядна точка с мощност 350 kW.
Процедурата ще е отворена за кандидатстване за период от 6 месеца. Проекти в Югозападния регион не могат да бъдат финансирани, защото той е изключен от обхвата на Европейския фонд за регионално развитие по програмата, като "регион в преход".
Подробности за мярката, финансирана от Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. може да видите ТУК.
Зарядната инфраструктура в ЕС изостава драстично от нуждите на потребителите
ЕК иска всички служебни автомобили да са електрически?
Какво правят в Европа по темата
През миналата година ЕС отпусна значителни средства, част от текущия Механизъм за инфраструктура за алтернативни горива (AFIF), за директно справяне с проблемите на обществената зарядна мрежа в рамките на съюза. Последният кръг от финансиране, който включва над 600 милиона евро под формата на безвъзмездни средства, е насочен към инсталирането на хиляди нови бързи зарядни устройства.
Общо ще бъдат разположени над 3500 нови бързи зарядни. Те включват над 1000 станции с мощност 150 kW, над 2000 с мощност 350 kW и 586 станции с ултрависока мощност, способни на 1 мегават, предназначени за тежкотоварни превозни средства.
Финансирането дава приоритет на проекти по Трансевропейската транспортна мрежа на ЕС (TEN-T). Чрез поставянето на ултрабързи зарядни устройства по магистрали, пристанища и големи транспортни центрове, ЕК се надява да подпомогне пътуванията с електрически автомобили на дълги разстояния и да електрифицира товарните коридори.
Основният проблем, свързан със зарядната мрежа се крие в непропорционалното ѝ развитие. В момента почти две трети (61%) от всички обществени зарядни станции в ЕС са концентрирани само в три държави – Холандия, Германия и Франция, оставяйки огромни територии от Централна, Южна и Източна Европа като „пустини за зареждане“.
Освен това, голяма част от съществуващата инфраструктура е по-слаба по съвременните стандарти. Много обществени зарядни станции остават с бавен капацитет (22 kW или по-малко), които са неподходящи за пътувания на дълги разстояния и бързо зареждане, особено за нарастващия парк от тежкотоварни превозни средства.
Колко развита е мрежата в България
Казусът електромобили-зарядна мрежа е като вечния въпрос: „Яйцето или кокошката“. В България липсват стимули за закупуване на нов електромобил, а един от малкото – безплатното паркиране в централните градски зони, специално в София, наскоро бе подложен на критика и желание на част от общинските съветници да се премахне.
През септември бе представен план за насърчаване на електрическата мобилност в България. Предлаганият поектозакон ще стимулира изграждането на зарядна инфраструктура с поне 5000 публични точки за зареждане, разположени на междуградската пътна мрежа, в централните части на 50-те основни български градове, и в жилищните зони на тези градове, като включва най-малко 15 хъба за бързозарядни станции по магистралите и поне 200 бързи зарядни станции на входовете и изходите на градовете, на общинска територия или в частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други.
С новия законопроект централната власт нарежда на местните власти да въведат данъчни и други облекчения за електромобили и хибриди, които да влязат в сила от тази година. Дали това ще се случи е трудно да се предвиди на този етап.
Факт е, че в България не се субсидира покупката на ЕV, каквато практика има в много страни от ЕС. Затова и броят на електромобилите у нас е минимален на общия брой регистрирани превозни средства в КАТ. По статистика на КАТ към 1 януари 2026 г. у нас е имало регистрирани 32 543 електрически превозни средства, от които 26 654 електрически леки коли. Към същата дата броят на регистрираните ППС е над 3,1 млн.
Тук най-любопитното е, че зарядната мрежа се развива доста добре на фона на автопарка от електромобили. Към днешна дата сайтът vsichkotok.bg казва, че на територията на България има общо 1914 зарядни локации и 2815 станции. Разбира се, по-голямата част от тях са AC станции, но и броят на DC зарядните станции е доста висок.
