Н ови кукли превземат света, но те не са за игра в детската стая. Хиперреалистичните „reborn“ бебета, които дишат, плачат и тежат колкото истински кърмачета, се превърнаха в глобална индустрия за стотици милиони долари.
На пръв поглед те изглеждат като истински кърмачета. При по-внимателно вглеждане се оказва, че това са хиперреалистични кукли, често наричани „reborn“ (новородени) кукли. Някои модели плачат, смучат биберони или симулират дишане. Това, което през 90-те години на миналия век започна като нишово занаятчийство, днес е част от глобален пазар, който се очаква да надхвърли 630 милиона долара до 2034 г. Със Северна Америка начело на търсенето и страни като Китай, Япония и Бразилия, отчитащи двуцифрен ръст, тези реалистични кукли вече не са просто предмети за колекциониране.
Тенденцията дори навлезе в политиката. Рио де Жанейро вече празнува „Деня на щъркела Reborn“ всеки септември в чест на майсторите на кукли. Някои истории са изненадващи: бразилка се опита да съди бившия си партньор за попечителство над кукла, докато политици предложиха глоби за хора, използващи куклите, за да „пререждат“ опашки за обществени услуги.
Като терапевт виждам в реалистичните кукли творчески отдушник, който някои хора използват, за да се справят с емоциите си. Докато едни приветстват тяхната терапевтична стойност, други подлагат на съмнение или критикуват употребата им.
Защо реалистичните кукли предизвикват толкова силни негативни реакции?
Много хора свързват куклите с детството, затова гледката на възрастни, бутащи колички или хранещи от шише реалистични кукли, може да изглежда необичайна или обезпокоителна. Критиците понякога посочват екстремни случаи – като използването на столче за хранене в ресторант или твърдения (непотвърдени), че собственици са купували бебешко мляко по време на недостиг – като доказателство за нездравословно поведение.
Тези съждения често отразяват културен дискомфорт. Очаква се възрастните да „пораснат“, а грижата за кукла може да се възприеме като инфантилна. Игривостта обаче е човешка черта, а не само детска. Други хобита с детски корени, като книжките за оцветяване за възрастни, са широко приети. Разликата е, че куклите предизвикват по-дълбоки асоциации с родителството и загубата, което може да обясни по-острите реакции.
Какво представлява терапията с кукли бебета
От клинична гледна точка тези кукли могат да се използват като част от преживелищната терапия. Когато думите не достигат, действия като гушкане или успокояване на кукла могат да помогнат на хората да изразят скръб, травма или неудовлетворени потребности.
Потенциалните ползи включват:
- Подкрепа за различни характери и нужди: Не всеки реагира на един и същ вид терапия. Куклите са опция в еклетичния, ориентиран към личността подход.
- Преработване на емоции при липса на думи: Грижата за кукла може да помогне за екстернализиране на чувства, които са трудни за формулиране.
- Работа със „застинала“ скръб: За тези, преживели загуба на бременност или смърт на дете, куклите могат да предложат символичен отдушник за майчинското/бащинското поведение.
- Намаляване на тревожността чрез рутина: Храненето, държането или успокояването на кукла може да осигури успокояваща структура за някои индивиди.
- Символични грижи: Ангажирането в ритуали по полагане на грижи може да възвърне усещането за смисъл и контрол.
Помощ при деменция и Алцхаймер
Реалистичните кукли се използват и при грижите за хора с деменция и Алцхаймер. Някои пациенти взаимодействат с тях за утеха и ангажираност. Познатите процедури могат да помогнат за намаляване на страха и възбудата.
Поради когнитивните увреждания някои пациенти невинаги разпознават, че това са кукли. В по-късните етапи на деменцията е по-често срещано човек да общува с куклата като с истинско бебе, което все пак осигурява смислено и успокояващо занимание.
Пилотно проучване на Кливландската клиника (Cleveland Clinic) оценява терапията с кукли при 46 пациенти на възраст от 70 до 96 години. Участниците често давали имена на куклите и ги държали, докато спят. Медицинските сестри и членовете на семействата съобщават за подобрение в настроението и намаляване на ажитацията (двигателно неспокойствие). Макар да са необходими още изследвания, проучването потвърждава, че това е приложима нефармакологична интервенция.
Наистина ли собствениците вярват, че това са живи бебета?
Често срещано погрешно схващане е, че притежателите на „reborn“ кукли вярват, че те са истински. В повечето случаи хората – независимо дали са скърбящи родители, пациенти с репродуктивни проблеми или колекционери – разбират, че куклите са символични. Контекстът е ключов. Освен ако поведението не е вредно, значението зад куклата често е по-важно от самото действие.
Рисковете от стигмата и срама
Въпросът дали притежаването на такива кукли е вредно за психичното здраве има ясен отговор: само по себе си то не е вредно. По-големият риск идва от стигмата и осъждането.
Подигравките и критичното отношение имат доказано негативно въздействие върху психиката. Те могат да оставят у хората чувство на срам, ниска самооценка, тревожност и изолация. За тези, които използват куклите за утеха, критиката може да ги накара да се отчуждят от приятели и семейство.
Когато общувате с близък, който намира комфорт в такава кукла, подходете с любопитство, а не с критика. Въпросът „Можеш ли да ми кажеш какво означава тази кукла за теб?“ отваря диалог, вместо да създава дистанция. Назоваването на куклата с името, избрано от собственика, също е знак за уважение.
Прозорец към човешките механизми за справяне
Независимо дали се използват в терапия при скръб, грижи за деменция или в общности на колекционери, реалистичните кукли отразяват многото начини, по които хората търсят утеха и връзка. За едни те са изкуство, за други – инструмент за справяне, а за мнозина – просто смислено хоби.
Вместо да патологизираме употребата им, е по-полезно да я разберем като един от многото механизми, към които хората се обръщат, когато традиционните подходи не достигат. Точно както писането в дневник или музиката помагат за изразяване на емоциите, реалистичните кукли могат да бъдат мост между вътрешната болка и външното изцеление.