Трой Лий, глух диджей и организатор на рейвове, сподели пред The Guardian своята уникална история:
Целият си живот се стремях да бъда уникален – може би защото съм близнак. Когато се раждах, пъпната връв на брат ми, който е с две минути по-малък, се уви около врата ми. Тя прекъсна доставката ми на въздух, което ме остави глух, докато слухът на брат ми не беше засегнат. Ето какво означава съперничество между братя.
Използвам слухови апарати и съм отличен четец на устни, както и владея свободно британския жестомимичен език. Когато извадя апаратите си, за да спя, може да гръмнеш с пистолет до ухото ми и да не помръдна. Но с тях имам доста ясен достъп до звука.
Израснах в Хакни, източен Лондон, и бях очарован от рейвовете още откакто забелязах по-големите си братовчеди да се прибират от незаконни партита в шест сутринта. На Нова година през 1993 г. най-накрая отидох на първото си такова. В момента, в който влязох през вратата, ме смазаха светлините и димът, пулсиращите битове, телата, които се движеха радостно като едно цяло.
Бях пристрастен. Прекарвах уикендите, подскачайки в самолетни хангари, мазета и неизползвани фабрики из цялата страна. Започнах да се уча да диджействам, харчейки заплатата си от работа във склад.
Experience: I put on the world’s first deaf rave for deaf ravers like me | Life and style | The Guardian https://t.co/NAbHqNUPBn
— The Cassandra Centre (@CassandraCentre) October 3, 2025
И все пак, въпреки че бях отдаден рейвър цяло десетилетие, рядко срещах други глухи хора на тези събития. Мисля, че общо срещнах двама.
Опитах се да убедя приятели от социална група за глухи да излязат с мен. „Не, това е култура на чуващите“, казваха те. „Не е за нас.“ Разбирах ги: веднъж вече бях отритнат от охраната на клуб, защото съм глух. Но аз исках те да открият същите вълнения като мен. Знаех също, че ще оценят нощното забавление, тъй като шансовете за общуване с други глухи възрастни бяха много оскъдни. Затова реших да създам първото в света парти от глухи хора, за глухи хора.
Намирането на място беше главоболие. Организаторите не разбираха концепцията. Някои мислеха, че е шега. Други се притесняваха, че ще диджействаме на опасни нива на звука. Много глухи посетители се свързват с музиката, като усещат как басът пулсира в тях, така че наистина пускаме парчета с плътни бас линии и засилваме дълбоките битове, но не до ниво, което ще докани проверка от общината за шумово замърсяване или ще увреди някои ушни тъпанчета.
В крайна сметка получихме съгласие от International Students House в централен Лондон. Датата беше определена за почивния ден на банковата ваканция през май 2003 г. Цялото ми семейство залепи флаери навсякъде и 700 билета се разпродадоха като горски пожар. Културата на глухите е много визуална; трябваше да има и какво да се гледа, така че наех приятели глухи танцьори, които да правят брейкданс на сцената.
Плаках през тази първа нощ. Бях толкова развълнуван. Всички непрекъснато се прегръщаха – не заради каквито и да е хапчета, а заради чистата радост да бъдеш потопен в общността на глухите. Глухите хора обикновено са малцинство; в Deaf Rave всички бяха част от едно и също племе.
Това беше началото на дълго наследство от романси в Deaf Rave. През годините някои рейвъри се ожениха, родиха деца и се установиха далеч от клубната сцена. Липсват ни, но това е най-сладкото сбогуване.
Deaf Rave порасна по начини, които умът ми не можеше да проумее. Разширих екипа си – включих нови членове като MC Geezer, глух рапър, който използва британски жестомимичен език, докато рецитира – и свирихме на големи фестивали като Гластънбъри и Boomtown. Консултирахме се за вибриращ под, инсталиран в нощния клуб Fabric, и работихме с компания, която прави жилетки, треперищи в такт с музиката. Пътувахме до Шанхай, за да участваме в културна размяна на глухите. Самият съм на една четвърт китаец – плюс виетнамец, гуянец и англичанин – и ме познават като DJ Chinaman, така че пътуването беше особено трогателно за мен.
През 2024 г. ми беше присъдена почетна магистърска степен по изкуствата от университета във Фалмут, а по-рано тази година ме наградиха с MBE (Член на Ордена на Британската империя). Шокът ме срина. Това ми даде тласък да продължа да подкрепям идентичността, културата и общността на глухите. Започнахме да работим с деца – провеждаме работилници по диджейство за глухи деца в училища и организираме фестивален ден за семейства на Deaf Rave в Лондон този уикенд. Независимо дали сме в клубовете, или в класните стаи, глухите трябва да бъдат чути.
