З апитани, дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от гражданите отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти – 26%, предполага, че социалните разлики остават на същото ниво.
Това са изводите на ново проучване на агенция АФИС (Afis.bg). Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от агенцията в периода 14-19 януари 2019 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите.
То изцяло потвърждава „народната социология“, според която „ситият на гладния не вярва“. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.
Според данни на Евростат в периода 2012-2016 г. разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 г. показват, че тя надмина 8 пъти. А
най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%.
Ако допреди 15-години често се поставяше проблемът „уравновиловка“, то днес страната заема точно обратния полюс с това, че е най-неравната в ЕС.
Запитани, „За кого, според Вас, работи политическата система в България“ – за богатите, за средната класа или за бедните?“ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „средната класа“. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.
Запитани, „Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България?“, само 4% отговарят „Да“, 25% – в някои случаи, 69% – „Не“.
Запитани, „Доколко властта зависи от бизнеса?“, 39% оценяват зависимостта като „силна“, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „Властта е бизнес, бизнесът е власт“.
Иначе казано, влиянието на една категория частни интереси осуетява мисията на държавата да балансира между съсловията, просто защото в очите на суверена тези интереси разполагат със силния лост на парите.
Идеологията и политическата ориентация влияе върху кохезията, но дори темата за неравенството достига ниво, което прокарва разделителни линии в обществото. Например, сред хората, които определят себе си като консерватори, привържениците на ГЕРБ или други десни партии, почти двойно по-голям дял от спрямо средното смятат, че неравенството остава на същото ниво (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – съответно 5%, 23% и 2%. В една електорална демокрация, броят им не е достатъчен, за да наложат еволюционна или статична дефиниция на народната воля.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
