П ровадийският солопроизводствен и градски център – „Провадия – Солницата“, най-старата известна солница в Европа, получи Знака за европейско наследство за 2025 г., съобщиха на сайта на Европейската комисия.
Българският обект е сред 13-те нови носители на отличието, с което се признава ключовата им роля в историята и културата на Европа. Така общият им брой в мрежата достига 80. Сред новите носители са обекти от Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Испания, Финландия, Франция, Италия, Малта, Полша и Португалия.
„Тринайсет извънредни обекта получават престижния Знак за европейско наследство за 2025 г. От Катакомбите на Свети Павел в Малта до Индустриалното наследство на Варкаус във Финландия, всеки обект е живо завещание и разказвач, улавящ същността на богатата история и еволюция на Европа.
Те вдъхват живот на споделената история на Европа, като предлагат на хората възможност да научат за корените на Европа и да превърнат сложността на нашето минало в жив диалог, който свързва културите и дава възможности на младите хора. Те допринасят за по-задълбочено разбиране на опита, който е оформил Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме днес“, казва Глен Микалеф, комисар по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта.
Тринадесетте обекта бяха избрани от комисия от независими експерти от списък с 21 одобрени кандидати. Победителите ще бъдат поканени на церемонията по връчване на наградите „Знак за европейско наследство“, която ще се проведе на 22 април в Брюксел, Белгия, в присъствието на комисар Микалеф.
От ЕК посочват, че като водеща инициатива на програмата „Творческа Европа“ знакът отличава обекти, които са оказали дълбоко въздействие върху историята, културата и развитието на Европейския съюз. Тази година се отбелязва значително увеличение на наградените обекти, като най-големият брой получатели от 2014 г. насам подчертава продължаващото значение на сектора на културата. С присъждането на Знака се подчертава ангажимента за обществена ангажираност и осведоменост, със специален акцент върху вдъхновяването на младата публика.
„Получаването на този знак подчертава значимостта на археологическия комплекс Провадия – Солницата не само на национално, но и на европейско ниво. Той предоставя възможност обектът да се включи в европейски мрежи и проекти, да обменя добри практики и да представя своето културно богатство пред международна аудитория. Знакът мотивира за още по-активно опазване, проучване и популяризиране на Солницата и утвърждава нейното място като културен мост между миналото и настоящето, който вдъхновява и образова поколенията“, коментират от Националния археологически институт с музей – БАН (НАИМ-БАН).
Добавят, че отличието е стимул да продължат работата си и да разширяват достъпа на широката публика до уникалната история на Провадия – Солницата, като същевременно подчертават ролята ѝ като ключов културен и исторически обект с европейска значимост.
Провадия-Солницата: Каменният сейф на „Бялото злато“
В сърцето на Североизточна България, там, където хълмовете на Провадийското плато срещат небето, лежи едно място, което пренаписва историята на човешката цивилизация.
Провадия-Солницата не е просто археологически обект; тя е емоционален мост към времената, в които човечеството за първи път е открило силата на натрупаното богатство, стратегическото мислене и организирания градски живот.
Още преди египетските пирамиди да бъдат дори идея, тук, върху древното Мировско солно находище, е пулсирало сърцето на първия „монетен двор“ на Европа.
Изворът на живота и богатството
Историята на Солницата започва преди повече от 7500 години, водена от една вечна човешка потребност – солта. В епоха, в която металът все още е бил рядкост, солта е била истинското „бяло злато“. Тя не е била само подправка, а стратегическа суровина, без която съхранението на храна и оцеляването през зимата са били невъзможни.
Обитателите на това място са били прозорливите предприемачи на праисторията. Използвайки солените извори, те са разработили уникална за времето си технология: изваряване на разсол в специални керамични съдове. Пламъците на огромните огнища са горели денонощно, превръщайки водата в скъпоценни бели кристали.
Тези малки бучки сол са се превърнали в първата валута, разменяна от Дунав до Бяло море. Именно този монопол върху най-ценната стока е превърнал Провадия-Солницата в икономическия гигант на древността, чието богатство днес виждаме в блясъка на най-старото обработено злато в света, открито в некрополите край Варна и Дуранкулак.
Богатството обаче винаги носи със себе си нуждата от защита. Когато вървите сред руините на Солницата, не можете да не изпитате страхопочитание пред масивните каменни стени, дебели над 4 метра. Това е най-старата и мощна фортификационна система в Европа за своето време. Тези стени не са били издигнати просто за декорация – те са били каменен сейф, пазещ „монетния двор“ от набези.
Зад тези стени се е развил първият праисторически градски център. Представете си двуетажни къщи, тясно притиснати една до друга, улици, огласяни от шума на производството, и хора, които са притежавали удивителни за времето си архитектурни познания. Това е бил свят на йерархия и ред, където елитът е контролирал разпределението на солта, полагайки основите на социалното неравенство и държавността.
Легенди, проклятия и гневът на земята
Макар археологията да борави с факти, тишината над Солницата е изпълнена с легенди. Местните предания често разказват за „солените хора“, чиито сълзи били толкова горчиви от труда, че изворите около града станали солени завинаги.
Говори се, че богатството на града било толкова голямо, че владетелите му поръчвали да коват щитовете им от злато, за да заслепяват враговете си под силното слънце.
Но всяка велика история има своя трагичен край. Природата, която дарила жителите със соленото богатство, в крайна сметка поискала своята цена. Силно земетресение, чиято мощ е запечатана в разместените пластове на земята, срива величествените стени и слага край на този разцвет. Легендата разказва, че в деня на гибелта небето потъмняло, а земята се разтворила, за да погълне съкровищата на града, оставяйки след себе си само солените сълзи на оцелелите.
Провадия-Солницата не изчезва напълно от картата на историята. През хилядолетията мястото продължава да привлича различни култури – от скитските конници през VІ в. пр. Хр. до тракийските владетели, които издигат своите резиденции и величествени могили върху древните останки. Дори в началото на ХХ в. индустриалният дух на мястото се възражда чрез модерни концесии, доказвайки, че „бялото злато“ е вечен ресурс.
Днес, благодарение на двадесетгодишния труд на международни екипи, ръководени от акад. Васил Николов, Солницата отново „говори“. Всеки намерен керамичен фрагмент и всяка разкрита каменна стена са част от един грандиозен пъзел, който ни припомня, че тук, по нашите земи, е започнало голямото приключение на европейската цивилизация.
Ето някои от най-впечатляващите находки от Провадия-Солницата, които разкриват невероятното богатство и високата култура на неговите обитатели:
Златни украшения (V хилядолетие пр. Хр.) – В обекта са открити едни от най-старите златни предмети в света, включително деликатни спирали и висулки. Те са пряко доказателство за икономическата мощ на селището и връзката му с елита, погребан във Варненския некропол.
Специализирана керамика за изваряване на сол – Масивни керамични съдове с дебели стени, в които разсолът е бил превръщан в твърди „солни бучки“. Техният дизайн се е променял през вековете, показвайки технологичния прогрес на праисторическите хора.
Керамични фигурки (идоли) – Множество антропоморфни и зооморфни фигурки, които вероятно са били използвани в ритуали за плодородие или защита. Те впечатляват с детайлните си орнаменти и изработка.
Каменни сечива и оръжия – Фино шлифовани каменни брадви и тесли, както и върхове на стрели, които свидетелстват както за мирния труд на занаятчиите, така и за нуждата от отбрана на ценния ресурс.
Престижни предмети от мида Спондилус – Накити, изработени от миди, характерни за Средиземноморието. Присъствието им в Провадия показва съществуването на добре развити търговски пътища на хиляди километри през халколита.
Скитски и тракийски находки – От по-късните периоди на обекта са открити скитски оръжия и богати дарове от тракийски погребения, включително детайлно изработени накити и керамика от елинистическата епоха.
Повечето от тези ценни предмети са изложени в Историческия музей в Провадия, а някои от най-емблематичните находки често гостуват в Националния археологически институт с музей (БАН) в София и Варненския археологически музей.
Хубавите неща се случват. Всеки ден. Тук, в България.
Вижте още позитивни новини от страната ТУК.
