Т ук сме. И макар да не сме напълно сигурни как точно сме се появили, съществуването ни е факт. Но какво би станало, ако животът на Земята никога не беше намерил начин да възникне?
Това не е просто сюрреалистичен мисловен експеримент, а сериозен въпрос, изследван в ново проучване, публикувано в списанието The Planetary Science Journal. Екип от астробиолози, водени от Саманта Гилбърт-Джанижек от Вашингтонския университет, върна часовника назад и създаде компютърен модел, за да види как би се развила планетата ни за милиарди години без биологично въздействие.
Изследването подлага на тест така наречената хипотеза „Гея“ - теорията, че живите организми взаимодействат с физичната среда на Земята по начин, който поддържа климата и я прави годна за живот (вид планетарна хомеостаза).
Ето как би изглеждала Земята без нас
В своя сложен модел изследователите отстраняват живота, но запазват абсолютно всички останали физични елементи: ядрото на планетата, мантията, кората, атмосферата, океаните и слънчевата радиация. Те симулират 19 ключови планетарни свойства (като топлинен поток, химия на океаните и повърхностни температури) за период от 5 милиарда години - от формирането на Земята до 500 милиона години в бъдещето.
Резултатите са изненадващи: отсъствието на живот не променя фундаментално съдбата на планетата.
- Годна за живот и без живот: Напълно абиотичната (нежива) Земя успява да запази обитаеми температури и течна вода на повърхността си в продължение на над 4,5 милиарда години.
- Въглеродно-силикатният цикъл: Климатът се регулира успешно чрез чисто геоложки процеси - вулканично изпускане на газове, изветряне на скалите и океанска химия. Те удържат нивата на въглероден диоксид и температурата в граници, годни за живот, въпреки че Слънцето е увеличило яркостта си с около 30% за този период.
- Основната разлика: Единствената драматична промяна на неживата Земя е почти пълната липса на кислород в атмосферата, тъй като липсва процесът фотосинтеза.
Защо това откритие е важно за търсенето на извънземен живот?
В астрономията „обитаемост“ на една планета се дефинира най-вече чрез способността ѝ да поддържа течна вода на повърхността, а не от наличието на дишаем кислород.
Симулацията показва, че животът не е задължително условие за поддържане на обитаема среда на скалиста планета. Това е от ключово значение за астрономите, които изучават атмосферите на далечни екзопланети.
„Този модел ни помага да разберем как една обитаема, но лишена от живот планета може да имитира живите планети. Когато анализираме данни за екзопланети, този инструмент ще ни помогне да преценим с каква вероятност даден атмосферен знак наистина показва наличието на живот на повърхността“, обяснява Саманта Гилбърт-Джанижек.
Макар изследването да не отхвърля напълно хипотезата „Гея“, то доказва, че геологията на Земята е достатъчно мощна, за да поддържа планетата ни „жива“ дори ако на нея никога не бе възникнала и една клетка.
