К ралят на Мароко Мохамед VI назначи във вторник Фатима Езра Ел Мансури за първата жена министър-председател на страната, след като нейната либерално-центристка партия спечели първото място на парламентарните избори на 23 септември, съобщи кралският дворец.
Кралят е поискал от Ел Мансури да състави ново правителство, се казва в изявление на двореца, цитирано от Си Ен Ен (CNN).
Партията на Ел Мансури „Автентичност и модерност“ (PAM) е създадена през 2008 г. от съветник на краля и оттогава се позиционира като противовес на ислямистката Партия на справедливостта и развитието (PJD), като се застъпва за социална модернизация и светски възгледи.
Мароко е конституционна монархия, в която кралят запазва широки правомощия върху външната политика, отбраната и други ключови ресори.
Законодателството на Мароко гласи, че кралят назначава ръководителя на правителството от политическата партия, която спечели най-голям брой места в Камарата на представителите.
PAM, която беше вторият по големина член в досегашната коалиция, се изкачи до първото място, подкрепена от привличането на Фузи Лекджаа - шеф на футболната федерация на Мароко и двукратен ръководител на държавния бюджет, който се присъедини към партията седмици преди гласуването.
Ел Мансури, адвокат по професия, която заемаше поста министър на жилищното настаняване в досегашното правителство и беше кмет на Маракеш, ще води преговорите за съставяне на коалиционно правителство и ще внесе списък с членовете на кабинета за одобрение от краля.
„Без червени линии“
Новото правителство ще ръководи последните етапи от мащабна програма на стойност 20 милиарда долара за подготовка за Световното първенство по футбол през 2030 г., на което Мароко ще бъде съдомакин заедно с Португалия и Испания.
То ще трябва да приложи и икономически мерки, насочени към справяне с ширещото се недоволство сред младежите - проблем, подчертан от масовото щурмуване на границата с испанския енклав Сеута през юли и смъртоносните протести на поколението Z миналата година.
PAM спечели 97 места, следвана от партньорите си в досегашното правителство - либерално-центристкия Национален сбор на независимите (RNI) с 66 места и консервативната националистическа партия „Истиклял“ с 65 места.
По време на кампанията от PAM изключваха възможността да останат в коалиция с RNI - двете формации си разменяха обвинения за неуспехи в политиката, включително за неспособността да спрат покачването на цените на храните. Но Ел Мансури заяви в четвъртък, че няма да има „червени линии“, когато става въпрос за преговори. „Обърнахме страницата“, каза тя.
Абделилах Бенкиран, бивш премиер и лидер на PJD, която спечели 54 места, заяви, че партията ще остане в опозиция.
Три леви партии получиха по-малки дялове от депутатските места.
Изборната избирателна активност, следена внимателно като показател за доверието в избраните институции, спадна до около 38% спрямо близо 50% на предишните избори преди пет години, когато умерената ислямистка PJD претърпя съкрушително поражение след десетилетие на власт.
През последните години крал Мохамед VI беше назначил жена за свой съветник, а в Мароко жени заемаха високи институционални роли. В досегашното правителство имаше четири жени министри.
Коя е Фатима Езра Ел Мансури
Ранни години
Фатима Езра Ел Мансури е родена в Маракеш на 3 януари 1976 г. в семейство с корени от региона Рамна. Баща ѝ, Абдеррахман Ел Мансури, е бил местен служител в Маракеш, а по-късно става посланик на Мароко в Обединените арабски емирства.
Според нейна официална биография от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тя завършва френски училища в Маракеш, след което учи право в университета в Монпелие, Франция. По-късно придобива степен по англо-американско търговско право в университета „Пейс“ в Ню Йорк, както и диплома по частно право от университета „Мохамед V“ в Рабат, пише сайтът al-monitor.
След завръщането си в Мароко работи като адвокат, специализиран в търговски сделки и недвижими имоти. Влиза в политиката чрез „Движението на всички демократи“ - формацията, която поставя основите на партията „Автентичност и модерност“ (PAM), създадена през 2008 г.
В политиката
През 2009 г., едва на 33-годишна възраст, Ел Мансури е избрана за кмет на Маракеш, превръщайки се в първата жена начело на града. През 2011 г. влиза в Камарата на представителите, където служи два последователни мандата до 2021 г. В периода от 2015 г. до 2024 г. оглавява Националния съвет на PAM, а след изборите през 2021 г. се завръща и на кметския пост в Маракеш.
През октомври 2021 г. тя влиза в кабинета на премиера Азиз Ахануш като министър на градоустройството, жилищната политика и регионалното развитие. През 2024 г. поема координирането на колективното ръководство на PAM, а през 2026 г. оглавява партийната кампания за парламентарните избори. Тяхната формация се определя като центристка и е създадена като алтернатива на ислямистката Партия на справедливостта и развитието (PJD), управлявала Мароко между 2011 г. и 2021 г.
През юли 2025 г. срещу нея са отправени обвинения в конфликт на интереси във връзка с продажба на семеен имот край Маракеш от 2023 г., разпространени чрез изтекли документи от хакерската група „Jabaroot“. Ел Мансури категорично отхвърля обвиненията, заявявайки, че земята е наследена и че сделката няма никаква връзка със заеманите от нея държавни постове.
Приоритетите на Мансури
Икономическият натиск се очертава като основно предизвикателство пред нейния мандат. По време на кампанията си PAM постави акцент върху заетостта и покупателната способност, обещавайки разкриването на 1 милион нови работни места за пет години, съчетано с по-големи инвестиции в здравеопазването, образованието, социалната защита и заплатите.
Тези ангажименти идват на фона на нарастващо недоволство сред младите хора в страната. През 2025 г. протести, започнали заради лошото състояние на болниците, се разраснаха в цялата страна с искания за социална справедливост и по-добро образование. Данните на Висшата комисия по планиране показват, че младежката безработица (във възрастта 15–24 г.) е нараснала от 36.7% през 2024 г. до 37.2% през 2025 г.
Нейната вътрешна политика ще се развива паралелно с външнополитическия курс, който традиционно се определя от монархията, запазваща основната си власт върху международните отношения и отбраната на страната.
