Я дрените оръжия не са използвани във война от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки преди 80 години тази седмица. Въпреки това експертите предупреждават, че днешните конфликти поставят света в опасно състояние, пише в свой анализ Sky News.
Преди осемдесет години американски бомбардировач B-29 пуска атомна бомба над японския град Хирошима.
Това бележи зората на ядрената епоха, но раждането на бомбата може да бъде проследено по-назад – не в пустините на Ню Мексико, а във Великобритания, пет години по-рано.
Копие от напечатан на пишеща машина документ, който сега се съхранява в библиотеката Бодлеан в Оксфорд, представлява първото описание на атомна бомба, достатъчно малка, за да бъде използвана като оръжие.
Как би изглеждала София, ако беше Хирошима
Меморандумът на Фриш и Пайерлс е написан от двама ядрени физици от Университета в Бирмингам през 1940 година.
Ото Фриш и Рудолф Пайерлс не фигурират във филма „Опенхаймер“, но тяхната работа се смята за началото на проекта „Манхатън“, който в крайна сметка създава бомбата.
Двамата еврейски учени, избягали от нацистка Германия, използват последните открития в областта на урановото делене и ядрените верижни реакции, за да предложат създаването на бомба от обогатен уран, компактна и лека, така че да бъде пренасяна от самолет.
Документът, толкова секретен по онова време, че е направено само едно копие, е ужасяващ за четене.
Той не само описва как се създава бомба, но и предвижда невъобразимата дотогава мощ на експлозията ѝ.
„Подобна експлозия би унищожила живота в широка зона“, пишат те.
„Размерът на тази зона е труден за оценка, но вероятно ще обхване центъра на голям град.“, пишат и добавят:
Радиоактивното заразяване би било неизбежно, „и дори дни след експлозията всеки, който влезе в засегнатата зона, ще загине“.
И двете смъртоносни свойства на бомбите, които по-късно ще паднат над Хирошима и Нагасаки, убиват около 100 000 души мигновено и още над 100 000 в следващите години – повечето от тях цивилни.
„Най-ужасяващите оръжия, създавани някога“
Тези бомби имат експлозивна мощ от около 16 и 20 килотона тротил съответно – сила, достатъчна, за да сложи край на Втората световна война.
Но в сравнение със съвременните ядрени оръжия, те са нищожни.
Нов поглед към ядрената безопасност
„Това, което днес бихме нарекли ядрени оръжия с малка мощност“, казва Александра Бел, президент на „Бюлетина на атомните учени“, организация, бореща се за ядрено разоръжаване.
„Говорим за унищожители на цели градове... това наистина са най-ужасяващите оръжия, създавани някога.“
Много от тези „високомощни“ ядрени оръжия са термоядрени проекти, първоначално тествани през 50-те години.
Те използват енергията от деленето, както в Хирошима, за да освобождават още повече енергия чрез сливане на други атоми.
Първият тест на водородна бомба през 1952 г., с кодовото име „Майк“, произвежда поне 500 пъти повече енергия от бомбите, хвърлени над Япония.
Опустошително, но доказателство за смъртоносния потенциал.
Разновидности на термоядрената бойна глава W76, понастоящем използвана от САЩ и Великобритания, са с мощност около 100 килотона – шест пъти по-мощни от бомбата над Хирошима.
Само една такава, пусната над град с големината на Лондон, би довела до над четвърт милион жертви.
Най-голямата бойна глава в настоящия арсенал на САЩ – B83 – има експлозивен еквивалент от 1,2 мегатона (1,2 милиона тона тротил) и би убила над един милион души мигновено.
Но съвременните междуконтинентални балистични ракети (ICBM) са проектирани да носят множество бойни глави.
Например „Сармат 2“ на Русия се смята, че може да носи ядрен товар от 10 мегатона.
Те са създадени да удрят няколко цели наведнъж, но ако всички бойни глави се стоварят върху град като Лондон, по-голямата част от неговото население от девет милиона ще бъде убита или ранена.
Колко бойни глави има днес?
Ако тази сила звучи неразбираемо, помислете колко ядрени бойни глави съществуват в света днес.
Девет държави – САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – притежават ядрени оръжия.
Няколко други се интересуват от това да ги придобият.
САЩ и Русия имат около 4000 ядрени бойни глави всяка – 90% от световния ядрен арсенал, напълно достатъчен да унищожи човешката цивилизация.
Според анализ на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, Китай има около 600 бойни глави, но е изразил желание да настигне големите сили.
Смята се, че Пекин строи до 100 нови бойни глави годишно, както и ракетите за тяхното изстрелване.
Още пет ядрени сили, включително Великобритания, планират или да увеличат, или да модернизират своите ядрени запаси.
Ядрената надпревара, довела до това състояние, е предсказана от Фриш и Пайерлс в техния меморандум от 1940 г.
Предвид масовите жертви сред цивилното население, които това би причинило, учените се питат дали бомбата изобщо трябва да бъде използвана от Съюзниците.
„Ако приемем, че Германия притежава или ще притежава това оръжие… най-ефективният отговор би бил контразаплаха със сходна бомба“, пишат те.
Това, което не вярват, е, че бомбата, която предлагат – и по-късно помагат да се изгради в Лос Аламос – някога ще бъде използвана.
Потресен от използването ѝ в Япония, Пайерлс се отказва от бомбата и по-късно се включва в движенията за ядрено разоръжаване.
Но тази работа остава незавършена и до днес.
Всичко върви в грешна посока
Договорите за неразпространение помогнаха за намаляване на скъпите и прекомерни ядрени арсенали на Русия и САЩ, и възпираха други държави от разработка на ядрени бомби.
Но прогресът спира след нахлуването в Украйна и продължаващото напрежение по света.
„След целия този изключително труден и продължителен труд за намаляване на ядрените рискове, сега всичко се движи в грешната посока“, казва Александра Бел и допълва:
„САЩ и Русия отказват да говорят за стратегическа стабилност. Китай увеличава арсенала си с безпрецедентни темпове. А структурите, които досега поддържаха неразпространението, буквално се разпадат около нас.“
Нови рискове, нови заплахи
Светът може би е бил по-близо до ядрен конфликт по време на Кубинската ракетна криза през 1963 г., но днешното разпокъсано и нестабилно геополитическо състояние е още по-опасно, твърди Бел.
Редовно пламват конфликти между ядрено въоръжени Индия и Пакистан; външната политика на Доналд Тръмп събужда страхове, че Южна Корея може да се сдобие с бомба, за да се защитава от Северна Корея; някои държави в Близкия изток гледат към ядрен арсенал като защита от Иран или Израел.
Като добавим и военната употреба на изкуствен интелект, както и климатичните кризи, гледната точка на „Бюлетина на атомните учени“ е, че днешната ситуация е по-рискова дори от 1963 г.
„По-опасна е – но по различен начин“, казва Александра Бел и допълва:
„Съвпадението на всички тези нови екзистенциални рискове увеличава глобалната заплаха.“
