Н а 21 ноември 2002 г. в Прага се проведе важна среща на НАТО, която остава като един от най-значимите моменти в съвременната българска история. По време на срещата държавните и правителствените ръководители на страните-членки на Алианса отправиха официална покана към България, както и към Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, да започнат преговори за пълноправно членство.
За София това беше не само дипломатическо признание, но и реална гаранция за националната сигурност. След десетилетия на преход и трудни икономически реформи, България успя да изпълни условията за членство и да покаже, че може да бъде надежден партньор в Алианса. Този исторически жест беше възприет у нас като доказателство за стабилността и демократичната зрялост на страната.
Тогавашният български премиер Симеон Сакскобургготски подчерта, че поканата е „изненадващо положителен знак за европейската интеграция на България“ и че страната ще продължи с реформите, за да отговори на всички изисквания на НАТО.
Подготовка за членство и последващи стъпки
След срещата започна процес на задълбочени преговори. България се ангажира да модернизира въоръжените си сили, да усъвършенства институциите си и да съответства на стандартите на Алианса. Членството изискваше също така укрепване на демократичните институции и прозрачност в управлението на държавата.
Присъединяването стана възможно чрез Membership Action Plan (MAP), който включваше подкрепа от НАТО за реформи в отбраната, участие в съвместни учения и обмяна на опит. България се възползва активно от този период, за да адаптира армията си и да интегрира стандарти за оперативна съвместимост с другите членки на Алианса.
Символично и историческо значение
За България поканата от Прага имаше и символично измерение. Страната вече не беше на границата между Изтока и Запада като бивш съветски сателит – тя се утвърди като част от европейската сигурност и колективната отбрана. Много българи възприеха решението като потвърждение, че усилията за демокрация и икономическа стабилност не са били напразни.
Лидери на страната тогава подчертаха, че членството ще донесе политическа стабилност, икономическа сигурност и възможност България активно да участва в международни операции за поддържане на мира.
- Дейтънското споразумение
През 1995 г. светът стана свидетел на историческо събитие в Югоизточна Европа. След три години и половина на ожесточен конфликт в Босна и Херцеговина, Дейтънското споразумение сложи официален край на войната, която отне живота на над 100 000 души и доведе до милиони бежанци и разселени.
Войната в Босна, която започна през 1992 г., се характеризираше с етнически сблъсъци между босненски мюсюлмани, сърби и хървати. През годините конфликтът предизвика хуманитарна криза с масови бомбардировки, обсади на градове като Сараево и Сребреница и широкомащабни нарушения на международното право.
През ноември 1995 г., след дълги дипломатически усилия, мирните преговори се проведоха в Райт-Патерсън, Дейтън, Охайо, САЩ. С посредничеството на тогавашния държавен секретар на САЩ Уорън Кристофър, делегатите от Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия подписаха споразумението, което формализира прекратяването на военните действия и очерта политическата структура на страната.
Основни положения на споразумението
Дейтънското споразумение установява Босна и Херцеговина като суверенна държава, съставена от две самоуправляващи се единици:
- Федерация на Босна и Херцеговина — съставена предимно от босненски мюсюлмани и хървати
- Република Сръбска — предимно сръбска автономна област.
Документът също така включваше разпоредби за:
- Разоръжаване на бунтовническите сили,
- Възстановяване на бежанците и разселени лица,
- Създаване на силен президентски съвет и парламент, който да представлява всички етнически групи,
- Подкрепа от международни организации за стабилизиране на икономиката и обществото.
Ратификация в Париж
След подписването в Дейтън, споразумението бе тържествено ратифицирано в Париж на 14 декември 1995 г., с което световната общност даде своята подкрепа за новия мирен ред в Босна и Херцеговина. Този акт символизира не само края на конфликта, но и начало на дългия път към възстановяване и помирение в региона.
Дейтънското споразумение остава ключов момент в историята на Балканите. То спря продължителната кървава война и положи основите на политическата структура на Босна и Херцеговина, която, макар и сложна и често критикувана за административната си тежест, позволява съществуването на страната като единна държава.
Родени:
- 1694 г – роден е френският философ Волтер
- 1871 г – роден е българският композитор Панайот Пипков
- 1898 г – роден е белгийският художник Рене Магрит
- 1924 г – роден е английският писател Кристофър Толкин
- 1945 г – родена е американската актриса Голди Хоун („Зад борда“, „Птица върху жица“, „Смъртта ѝ прилича“, „Клуб: „Първа съпруга“)
Починали:
- 1881 г. – умира френският геолог Ами Буе
