А рктика преживя най-горещата година, откакто започват да се водят записи, съобщи американска научна агенция във вторник, тъй като изменението на климата предизвиква каскадни последици от топенето на ледниците и морския лед до озеленяването на пейзажите и смущенията в глобалното време.
Между октомври 2024 г. и септември 2025 г. температурите са били с 1,60 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1991–2020 г., съобщи Националната океанска и атмосферна администрация в годишния си доклад за Арктика , който се основава на данни от 1900 г. насам.
Съавторът Том Балинджър от Университета на Аляска заяви пред AFP, че е „със сигурност тревожно“ да се наблюдава такова бързо затопляне за толкова кратък период от време, наричайки тенденцията „привидно безпрецедентна в последно време и може би от хиляди години назад“.
Според доклада, годината включваше най-топлата есен в Арктика, втората най-топла зима и третото най-топло лято от 1900 г. насам.
Водена от причиненото от човека изгаряне на изкопаеми горива, Арктика се затопля значително по-бързо от средното за света, с редица подсилващи се обратни връзки – феномен, известен като „ Арктическо усилване“.
Например, повишаването на температурите увеличава водните пари в атмосферата, които действат като одеяло, абсорбиращо топлината и предотвратяващо нейното излизане в космоса.
В същото време, загубата на ярък, отразяващ морски лед разкрива по-тъмни океански води, които абсорбират повече топлина от Слънцето.
Оттегляне на морския лед
Пролетта – когато арктическият морски лед достига годишния си максимум – отбеляза най-малкия пик в 47-годишния сателитен запис през март 2025 г.
The Arctic has experienced its hottest year since records began, a US science agency announces, as climate change triggers cascading impacts from melting glaciers and sea ice to greening landscapes and disruptions to global weather.
— AFP News Agency (@AFP) December 16, 2025
AFP's @IssamAhmed reports
❄️ 🌡️… pic.twitter.com/fgW0V6gUGd
Това е „неотложен проблем за полярните мечки, тюлените и моржовете, че те използват леда като платформа за транспорт, за лов, за раждане на малки“, каза пред AFP съавторът Уолт Майер от Националния център за данни за сняг и лед.
Моделирането показва, че Арктика може да преживее първото си лято практически без морски лед до 2040 г. или дори по-рано.
Загубата на арктически морски лед също нарушава циркулацията на океана, като инжектира сладка вода в Северния Атлантик чрез топене на леда и увеличени валежи.
Това прави повърхностните води по-малко плътни и солени, което възпрепятства способността им да потъват и да задвижват Атлантическата меридионална циркулация – включително Гълфстрийм – което спомага за по-меките зимни условия в Европа.
Продължаващото топене на ледения щит на Гренландия също добавя сладка вода в Северния Атлантически океан, повишавайки продуктивността на планктона, но също така създавайки несъответствия между това кога е налична храна и кога видовете, които зависят от нея, са в състояние да се хранят.
Загубата на лед на сушата в Гренландия също е основен фактор за покачването на морското равнище в световен мащаб, изостряйки ерозията на бреговете и наводненията, причинени от бури.
Още арктически взривове
И тъй като Арктика се затопля по-бързо от останалата част на планетата, това отслабва температурния контраст, който помага да се задържа студен въздух близо до полюса, което позволява на огнища на мразовито време да се разпространяват по-често в по-ниските географски ширини, според някои изследвания.
Хидроложкият цикъл на Арктика също се засилва. Периодът октомври 2024 - септември 2025 г. - известен още като „водната година“ 2024/25 - отбеляза рекордно високи пролетни валежи и се нареди сред петте най-влажни години за други сезони в данните от 1950 г. насам.
По-топлите и по-влажни условия водят до „бореализация“ или озеленяване на големи части от арктическата тундра. През 2025 г. средната максимална зеленина на тундрата в циркумполярния пояс е била третата най-висока в 26-годишния съвременен сателитен запис, като петте най-високи стойности са регистрирани през последните шест години.
Междувременно размразяването на вечната замръзналост предизвиква биогеохимични промени, като например феномена на „ръждясващите реки“, причинен от желязо, отделено от размразяващите се почви.
Тазгодишният доклад използва сателитни наблюдения, за да идентифицира над 200 обезцветени потока и реки, които изглеждат видимо оранжеви, влошавайки качеството на водата поради повишена киселинност и концентрации на метали и допринасяйки за загубата на водно биоразнообразие.