В близкото бъдеще все повече коли ще разчитат на електрически двигатели, квантови компютри да увеличат значително изчислителните ни мощности, а напредъкът в разработването на ефективен термоядрен реактор ще осигури нарастващите енергийни нужди, разчитайки на почти безплатно гориво – това са надеждите на младия български учен Мирчо Родозов, който е част от екипа на експеримента на ЦЕРН за Големия адронен колайдер (ускорител).
Той вярва, че технологиите са това, което ще ни "изстреля" напред като общество и цивилизация и припомня, че в почти всички случаи, в които животът ни е станал по-лесен, е заради въвеждането на нова технология.
Очакваме в близко бъдеще да бъде създаден работещ термоядрен реактор, използването на който ще покрие цялата ни нужда от енергия, без опасност от радиоактивно замърсяване, без огромни и скъпи съоръжения (като атомните централи) и без изгаряне на фосилни горива или ядрено гориво, разказа физикът.
Термоядреният реактор би бил революция в улесняването на живота на хората - евтина и гарантирана енергия за всички, горивото за която се прави от вода (деутерий и тритий, които са изотопи на водорода).
Разработките на бързозареждащи се батерии води към замяна на двигателите с вътрешно горене с електрически, които са в пъти по-ефективни и евтини от гледна точка на горивото, допълва той. Друга възможност са квантовите компютри, които ще увеличат изчислителните ни мощности, тоест скоростта на изчисления.
Като физик не вярва в пътуването във времето.
Замислете се, че ако някой в бъдещето е успял да промени миналото, това би засегнало моментално със скок текущото ни битие, а досега нямаме такова наблюдение, обяснява той.
Пътуването във времето е философска тема, но засега нямаме изгледи за такава технология, казва ученият.
31-годишният Мирчо Родозов заедно с група наши учени от БАН и от СУ, участва в експеримента "Компактен мюонен соленоид" (Compact Muon Solenoid или CMS) на Големия адронен колайдер в ЦЕРН.
Групата търси проявления на нова физика или частици, които биха могли да се наблюдават, ако дадени теоретични модели се окажат валидни.
Тъй като не сме сигурни дали определен теоретичен модел е верен или не, ние пробваме всички налични, обяснява физикът.
Програмата на експеримента продължава и ускорителят ще работи при по-високи енергии от март 2015 г.
Имаме надежда да наблюдаваме тези нови частици, тъй като енергията на ускорителя ще се повиши почти двойно, разказва той.
За него всеки ден може да бъде интересен. Той си спомня момента през 2013 г., когато са се наблюдавали частици, които т. нар. Стандартен модел (теории, които описват най-малките частици на материята и взаимодействията между енергията и материята) предсказва и за които има изключително малка вероятност да се наблюдават.
Друго интересно преживяване е било на 4 юли 2012 г., когато групите на CMS и ATLAS са докладвали комбиниран резултат за откритието на нов бозон, съответстващ на така търсения Хигс бозон (частица, предсказана в Стандартния модел).
Когато хората ме питат дали харесвам работата си или как съм се ориентирал към нея, обикновено им отговарям, че това е най-интересното нещо, което някой може да прави – да изследва неизвестното, посочва ученият.
Неговият интерес към физиката започва още в училище, когато, по думите му, от всичко на света най-интересни са му били най-малките градивни елементи, от които е сглобено всичко, което познаваме и взаимодействията между тях. Изобщо, докъде можем да стигнем в "разглобяването", пояснява Родозов.
Учителката по химия нямаше задоволителен отговор, когато я питахме – ядрата са направени от протони и неутрони, протоните и неутроните от какво са направени, спомня си той.
По-късно, когато следва в ПУ "Паисий Хилендарски", преподавателите му забелязват интереса му към физиката на частиците и го запознават с учените от лаборатория "Физика на високите енергии" към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. След като се дипломира като бакалавър, следва първата му командировка в ЦЕРН.
Физикът завършва и магистратура, става докторант към института на БАН и вече три години работи с тях, а работата им е свързана изцяло с експеримента "Компактен мюонен соленоид" на колайдера. Затова и пътуват често към ЦЕРН.
По негови наблюдения отношението към българите там е добро.
Моето впечатление е, че организацията е някак "естествено свободна" от всякакви предразсъдъци, коментира той.
Колегите, с които работим, ни харесват, българите сме малко, но вземаме осезаемо участие в общата работа, най-общо казано сме уважавани участници в експеримента, разказва Родозов.
Някои от научните методи и знания физикът прилага и във всекидневието си, например при готвенето – когато 20 поредни пъти записва колко време е било нужно да свари пиле и оттам нататък средната стойност му дава представа кога трябва да е готово, без да го проверява непрекъснато. Някои негови колеги пък използвали знанията си по електроника, за да си сглобяват контролери, с които управляват уредите си вкъщи.
Това, което е научил в работата си, е да слуша всичко, да обмисля гледните точки и да уважава мнението на другите. Отчита като свое професионално изкривяване навика да разглежда всички възможни вероятности. Някои хора определят нещата като "само черно" и "само бяло". Хората като мен "чувстват", че това никога не е вярно, казва физикът, който продължава да търси как е "сглобен" светът.
