На а нужда да се чака самият край на предизборната кампания, за да се твърди, че има сигурни участници в бъдещия парламент, както и други формации, които имат своите шансове. Разбира се, има и политически партии без шансове, които гръмко обявяват колко точно народни представители ще вкарат в парламента. Подобни лъжи отдавна не впечатляват никого - нито екзалтират, нито възмущават.
Това коментира пред Агенция "Фокус" Лидия Йорданова, директор на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
"От половин година насам наблюдаваме устойчиви дялове на основните партии, които с висока вероятност попадат в новия парламент. Те неизменно запазват местата си в зависимост от електоралната си тежест. В този смисъл е
малко вероятно да настъпи някакво революционно разместване или пък излизане от четворката",
каза Йорданова.
На този фон важното е какви управленски конфигурации са възможни и какви коалиционни формули на управление биха били приемливи и легитимни в масовите представи на хората, смята тя.
Лансираните досега хипотетични възможности не са еднозначно приемливи, а някои биха довели и до обществено напрежение. Това не пречи да се кроят всякакви планове за управление, някои от които изумяват обикновените избиратели не по-малко от събитията от последните седмици, каза Лидия Йорданова.
Заради бъдещето на страната,
е важно следващото управление да бъде стабилно и да има изначално гарантиран „живот",
да се окаже от самото начало легитимно и обществено приемливо. Събитията от последните дни не работят в полза на подобен сценарий", каза още Лидия Йорданова.
По думите й, според проучването, към 25 април близо две трети от българите твърдят, че протестната енергия на нацията от началото на година е пропиляна.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
