И ван Стоименов Чапрашиков (1858 г. – 28 април 1908 г.) е роден в Горна Джумая (дн. Благоевград, тогава част от Османската империя). Още през 1864 г. баща му Стоимен Чапрашиков създава тютюнева фирма с името "Ориент табако". Той изкупува тютюн от българите и го продава в Турция и Гърция. Стоимен Чапрашиков има двама синове - Иван и Георги.
Иван Чапрашиков получава своето образованието в родния си град. Отдава се на търговска дейност и след Освобождението (1878 г.) се установява да живее в Дупница. Той е по-предприемчивият от двамата братя и наследява фамилния бизнес, докато Георги се занимава с изкупуването на тютюна.
Иван е успешен търговец и създава големи търговски предприятия, като успява да забогатее. Търгува с тютюни, кожи, снабдява двореца с хранителни продукти, занимава се с лихварство. Натрупва значително състояние – притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове. Образува първото в града акционерно дружество „Постоянство" (1896 г.). Включва се в обществения и политическия живот. Неколкократно е избиран за общински съветник в Дупница (1901–1908 г.).
След Освобождението Иван Чапрашиков става народен представител в IV ВНС (1893 г.). Той е и един от основателите на местната организация на Демократическата партия и дейно подпомага националноосвободителното движение на българите в Македония. Умира в Дупница.
Иван Чапрашиков е бил отзивчив към нуждите на ближните си, пример за което е и неговото завещание от 11 април 1908 г. Чрез него търговецът оставя значителни суми за благотворителни цели.
За безплатните ученически трапезарии и за читалище „Напредък" в Дупница са определени по 15 хил. лв. По 5 хил. лв. оставя на училищата в Дупница и Горна Джумая, за да бъдат предоставяни като награди за най-добрите ученици.
Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков (племенник) да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала.
Съгласно завещанието си, предоставя 5 хил. лв. на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име. След като сумата нарасне на 20 хил. лв., могат да се раздават ежегодни награди за българско съчинение, посветено на търговията и индустрията или за изобретение, направено от българин.
Изпълнението на волята на дарителя обаче се забавя до 18 юни 1925 г., когато е прекратено делото, заведено от съпругата и сестрите на Иван Чапрашиков, с което оспорват завещанието. След това в изпълнение завета на търговеца, наследникът му предоставя за строежа на читалищната сграда в Дупница 9 хил. лв. Не е известно дали останалите суми по завещанието са преведени.
Софийската търговско-индустриална камара прави многобройни опити да получи дарението, възлизащо по нейни изчисления към 1 януари 1927 г. на над 500 хил. лв. На 15 декември 1928 г., получава от племенника на търговеца - Крум Чапрашиков, 200 хил. лв. По решение на Камарата от 29 декември същата година с тази сума е образуван фонд „Иван Чапрашиков", като капиталът му се съхранява на срочен влог в Българската централна кооперативна банка, като към 1 януари 1933 г. нараства на 282 005 лв., на 1 януари 1940 г. – на 427 200 лв., а на 1 януари 1946 г. – на 623 564 лв.
Със средства от фонда през 1939 г. е дадена награда в размер на 20 хил. лв. на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка „Щилма". През 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Няма данни за награди на други изобретения или на съчинения по стопански проблеми.
Фондът се управлява от бюрото на Софийската търговско-индустриална камара по специален правилник (от 16 февр. 1934), но е ликвидиран през 1948 г. със закриването на областните стопански камари.
Благотворителната дейност на Иван Чапрашиков е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
криза, която тихо расте" />
