Т я беше любимка на местната сутрешна телевизия в Мейсън Сити, Айова — професия, която на пръв поглед изглежда бляскава, но реалността означаваше да се става за работа в 3 сутринта, пише CNN.
Въпреки невероятно ранния час, Джоди никога не беше пропускала предаване. До сутринта на 27 юни 1995 г., когато за първи път не се появява навреме. Продуцентът ѝ се обажда, за да я събуди около 4:00, а тя сънливо отговаря: „Ще дойда веднага.“
Хюйзентруит живеела сама в малък жилищен комплекс на около миля от телевизията. Родена в Лонг Прейри, Минесота, тя е най-малката от три дъщери. От ранна възраст се отличавала в спорта, а голфът бил нейната страст. Преди да започне кариера в журналистиката, за кратко работила като стюардеса в Northwest Airlines. Един приятел си спомня, че тя често казвала: „Искам да съм в ефир, а не във въздуха.“
Когато сутринта на 27 юни не се появява в телевизията, колегите ѝ първоначално предполагат, че просто е проспала, спомня си разследващата журналистка Каролайн Лоу. Продуцентът поема воденето на новините в 6:00, но тъй като Джоди все още не се е появила, телевизията се обръща към местната полиция.
Това, което униформените откриват, е обезпокоително.
30 years ago today Mason City news anchor Jodi Huisentruit vanished without a trace pic.twitter.com/PV2iymwEHB
— Iowa Chill (@IowaChill) June 27, 2025
„Когато полицията пристига, Джоди я няма, но колата ѝ е там. Налице са ясни следи от борба — например огънат ключ за кола“, разказва Лоу. „Очевидно е, че е била нападната в гръб с голяма сила. Личните ѝ вещи – червени токчета, сешоар, обеци – са разпилени на земята.“
„На паркинга се виждаха следи от влачене“, допълва Брайън Мастре, неин колега от KIMT-TV. „Съдържанието на чантата ѝ също беше разпиляно — закъснявала е.“
Няма свидетели. Няма охранителни камери. Няма и кръв. И най-важното — няма и следа от 27-годишната Джоди.
- Десетилетия по-късно: доброволци, улики и съмнения
Тридесет години след изчезването, упорит екип от доброволци, включително Каролайн Лоу, продължава да следи и разследва случая. Разглеждат се стари и нови следи, извършват се разкопки, включително и извън пределите на Мейсън Сити, с надеждата да се открие тялото на Джоди.
Случаят остава необичаен с упорството, с което се разследва толкова дълго. През годините полицията сменя четирима началници. Един от обектите на интерес остава Джон Вансис — мъж от обкръжението на Джоди, с когото поддържали близки отношения, макар и неофициално. Въпреки че никога не е обвинен, той остава под наблюдение.
„От самото начало Вансис твърди, че е загрижен за Джоди и категорично отрича участие в отвличането ѝ“, казва Лоу.
През 2017 г. властите инсталират проследяващи устройства на две превозни средства, свързани с него, и му изземат ДНК, пръстови отпечатъци и отпечатъци от длани. Резултатите от следенето не довеждат до пробив. Част от информацията е разкрита, но друга остава засекретена. Съдът подчертава, че „любопитството не е достатъчна причина за намеса в текущо разследване.“
Вансис умира през декември 2024 г., без официално да е обвинен.
Where is Jodi Huisentruit?https://t.co/PNtMuHiD8k
— Allan (@WilsonShilo) June 27, 2025
- Неидентифициран отпечатък и нова следа
Полицията разполага с важна улика - отпечатък от длан, открит върху колата на Джоди. Но на кого принадлежи? Това остава едно от най-големите неизвестни в случая.
През октомври е получен нов сигнал, който води следователите до строителна площадка край ферма в Минесота. Открити са само животински кости. По-късно полицията проучва и възможна връзка с мъж на име Кристофър Ревак — свързан с други два случая на насилие над жени. Той преди е бил отхвърлен като заподозрян, но фактът, че бившата му съпруга е живяла в Мейсън Сити по времето на изчезването на Джоди, връща интереса към него.
Ревак умира в затвор в Мисури през 2009 г., след като се самоубива. Обвинен е за убийството на жена от втора степен.
- Джоди е била уплашена още преди изчезването
Още през октомври 1994 г., девет месеца преди да изчезне, Джоди подава сигнал в полицията за „подозрителен мъж“, който я следвал с бял пикап. Тя дори преминава курс по самозащита.
Ден преди изчезването ѝ участва в благотворителен голф турнир, където споделя с колеги, че обмисля да смени телефонния си номер заради тормозещи обаждания.
„Графикът ѝ беше публичен. Жилището, телефонният ѝ номер — всичко беше в указателя. Това правеше работата на един сталкер изключително лесна“, казва Лоу.
My TV anchor friend Jodi Huisentruit vanished 30 years ago. I'd lost all hope... then an unlikely person gave me a clue that could solve it https://t.co/4oHwb40dn3
— Daily Mail US (@Daily_MailUS) June 27, 2025
- Колеги и журналисти не се отказват
Приятелите и колегите ѝ не спират да търсят отговори. Сред тях е Брайън Мастре, който в деня на изчезването на Джоди е бил неин колега в KIMT. Той разказва за сюрреалистичната задача — журналистите да отразяват изчезването на собствен колега в реално време. „Опитвахме се да създадем новинарския блок, докато ФБР и криминалната полиция на Айова ни разпитваха. И ние, и те се надявахме да получим нещо един от друг.“
Джоди остава част от живота на Мастре и Лоу. „Преди 30 години този месец една моя колежка изчезна безследно...“, казва той. „Още очаквам някой да се подхлъзне и да разкрие истината.“
- Кампанията „Find Jodi“: Доброволци на мисия
Каролайн Лоу е част от неправителствената инициатива „Find Jodi“, създадена през 2003 г. от журналиста Джош Бенсън и негови колеги. Те поставят билбордове, поддържат сайт, правят подкаст и поддържат интереса към случая жив. Тази година надписът на билборда гласи: „30 години. Време е.“
ABC News Studios Tackles the 30-Year Disappearance of News Anchor Jodi Huisentruit as Part of Its Next True Crime Docuseries Slate on Hulu (EXCLUSIVE) https://t.co/rgZyBU3azS
— Variety (@Variety) June 27, 2025
- Телефонът, който промени всичко
На 27 юни 1995 г. 11-годишната Кристен отговаря на телефона у дома, когато полицията се обажда със зловещата новина, че Джоди е изчезнала.
„На 11 не разбирах какво значи да изчезнеш. Просто помня лицето на баща ми – то се сгърчи, и знаех, че нещо не е наред.“ Днес тя поддържа Facebook страница в памет на Джоди.
„Това е двусмислена загуба. Нямаме отговори. Нямаме справедливост. Не продължаваш напред — това остава част от теб“, казва тя.
- Има ли надежда?
Началникът на полицията Джеф Бринкли вярва, че случаят може да бъде разрешен. „С правилните обстоятелства — чрез ДНК, признание или нещо друго — всичко може да се промени всеки ден“, казва той.
Лоу също усеща нова енергия: „Не мога да обясня защо, но през последната година имаше развитие — съдебни дела, претърсвания, нови интервюта. Това ни дава надежда.“
„Но казвам същото всяка година“, добавя тя с болка. За нея и колегите ѝ това е емоционално влакче на ужасите — между нови надежди и поредни разочарования.
Търсенето на Джоди продължава. За нея. За истината. И за справедливостта.
