В мрачните дебри на малко известна катакомба в Сицилия, младо момиче лежи в ковчег със стъклен капак. Името ѝ е Розалия Ломбардо. Тя умира от пневмония, причинена от испанския грип, през 1920 г. – само седмица преди втория си рожден ден.
Баща ѝ бил толкова съкрушен от скръб, че потърсил помощта на специалист по балсамиране и таксидермия, за да съхрани детето си. Известният сицилиански професор по консервация Алфредо Салафия мумифицирал Розалия толкова съвършено, че вътрешните ѝ органи са непокътнати и днес, век по-късно.
Наистина е трудно човек да погледне малкото тяло в стъкления ковчег и да не повярва, че то ще се събуди всеки момент. Кожата ѝ все още е гладка и порцеланова, а златната ѝ коса е спретнато вързана назад с голяма копринена панделка. Най-обезпокоителното е, че под русите ѝ мигли се виждат кристално сини ириси.
Този аспект от нейната консервация я прави известна като „Мигащата мумия“ – защото някои хора се кълнат, че очите на Розалия Ломбардо се отварят и затварят през деня.
Защо очите на Розалия изглеждат така, сякаш се отварят?
Очите на детето подхранват сицилианския фолклор през последните 100 години. Тя е една от 8000-те мумии в катакомбите под манастира на капуцините в Палермо. От хилядите посетители, които се стичат, за да видят русото момиче, мнозина съобщават, че са станали свидетели на бавното отваряне на очите ѝ.
Всъщност видеокомпозиция от няколко поредни фотографии с интервал (time-lapse) изглежда разкрива как Ломбардо открехва клепачите си с част от сантиметъра.
Въпреки че това подпали интернет с истории за мумията, която може да отваря очите си, през 2009 г. италианският палеопатолог Дарио Пиомбино-Маскали развенча основния мит около Розалия.
„Това е оптична илюзия, произведена от светлината, която се филтрира през страничните прозорци и се променя през деня“, казва той в изявление за ScienceAlert.
Пиомбино-Маскали прави това откритие, когато забелязва, че служителите в музея са преместили ковчега на мумията. Това довело до леко изместване на тялото ѝ, което му позволило да види клепачите ѝ по-добре от всякога. „Те не са напълно затворени и всъщност никога не са били“, обяснява той. Така че, когато светлината се променя и удря очите ѝ под различни ъгли, може да изглежда, че тя ги отваря.
Как изкусният балсаматор е предпазил тялото от разлагане?
Дарио Пиомбино-Маскали успява да открие и неуловимата формула, използвана за безупречното съхранение на Ломбардо. Когато балсаматорът Алфредо Салафия умира през 1933 г., той отнася тайната си в гроба. Ученият обаче проследява живите му роднини и открива архиви с негови документи.
Сред тях той попада на ръкописен мемоар, в който Салафия е записал химикалите, инжектирани в тялото на Розалия:
- Формалин: Смес от формалдехид и вода, която унищожава бактериите (Салафия е сред първите, които го използват).
- Алкохол: В комбинация със сухия климат в катакомбите, той е изсушил тялото.
- Глицерин: Предпазил е тялото от прекомерно изсъхване.
- Салицилова киселина: Спряла е растежа на гъбички.
Но според Мелиса Джонсън Уилямс от Американското дружество на балсаматорите, цинковите соли са били критичният елемент. Цинкът буквално е вкаменил малкото тяло.
„Цинкът ѝ е придал твърдост“, казва Уилямс пред National Geographic. „Можете да я извадите от ковчега, да я подпрете и тя ще стои права сама.“
„Мигащата мумия“ днес
Розалия Ломбардо е един от последните хора, погребани в катакомбите на капуцините (Mossos d'Esquadra – б.ред. в оригиналния текст тук липсва контекст за катакомбите, но в Сицилия те са под юрисдикцията на местните власти и църквата), преди те да бъдат затворени за нови погребения. Повечето от 8000-те мумии датират от 1500 г. и включват благородници, духовници и представители на буржоазията (висшата средна класа). Но случаят на Розалия е най-специален заради нейната запазеност.
Според уебсайта на катакомбите, баща ѝ е инструктирал балсаматора да я направи така, че тя да „живее вечно“. Откакто мястото е отворено за обществеността, тя е известна като „най-красивата мумия в света“ и дори е получила прякора „Спящата красавица на Палермо“.
Днес Розалия Ломбардо е настанена в нов стъклен контейнер, изпълнен с азот, предназначен да предпазва останките от кислород, светлина и дори от туристите, които могат да посетят катакомбите срещу входна такса от 3 евро.
„Той е проектиран да блокира всякакви бактерии или гъбички. Благодарение на специален филм тялото е защитено и от ефектите на светлината“, казва палеопатологът Дарио Пиомбино-Маскали. Ученият се надява, че сега туристите ще спрат да измислят „напълно неоснователни истории“ за „мигащата“ мумия на Розалия.
