Ч овешките рани заздравяват около три пъти по-бавно в сравнение с тези на други примати, а причината за това може да е свързана със специфичната еволюционна история на нашия вид, която е довела до загуба на козина в полза на развиването на потни жлези, IFLScience.
Изследването, което установи това, е инициирано от Акико Мацумото-Ода, професор в университета на Рюкю в Япония. Тя наблюдаваше кенийски павиани, докато те се биеха помежду си. По време на наблюденията, Мацумото-Ода забеляза, че когато тези маймуни получат рани, дори и сериозни, те успяват да се възстановят много по-бързо от хората.
За да разширят обхвата на наблюденията си, Мацумото-Ода и нейният екип провели експерименти, където сравнили скоростта на зарастване на рани при хора с тази на други бозайници, включително плъхове, мишки и четири вида примати – шимпанзета (Pan troglodytes), маслинови павиани (Papio anubis), вервет маймуни (Chlorocebus pygerythrus) и маймуни Sykes (Cercopithecus albogularis).
Получаването на наранявания е част от живота, независимо дали сте човек, маймуна, риба или птица. Способността за възстановяване от наранявания е важен фактор за общите шансове за оцеляване на организмите. Един от основните проблеми, свързани с нараняванията, е вторичното увреждане, което може да настъпи в резултат на инфекции, особено при ухапвания, които понякога могат да бъдат фатални.
Раните около устата също могат да бъдат изтощителни за животните, тъй като те намаляват приема на храна, докато раните, които причиняват накуцване, могат да нарушат способността на животното да бяга от хищници, да преследва плячка, да се катери или да достига до храната по други начини. Възстановяването на рани е и биологично скъпо, тъй като изисква енергия и основни компоненти като протеини и въглехидрати за регенериране на тъканите. Тези източници не винаги са изобилни, което води до компромис между необходимостта от лечение и необходимостта от растеж и възпроизводство. Следователно, бързото излекуване е решаващ аспект на оцеляването.
Отдавна се предполага, че различните видове се лекуват с различна скорост, като хората очевидно се възстановяват по-бавно от другите. Досега не беше ясно дали по-бавната скорост на оздравяване е уникална за нашия вид или дали е споделена с други примати.
Затова е ключово и проучването на Мацумото-Ода.
По време на анализа си тя и нейният екип сравняват скоростта на заздравяване на рани при 24 пациента, които наскоро са имали отстранени кожни тумори, като сравняват ежедневните измервания на раните с тези на животните, споменати по-горе.
Животните бяха упоени и подложени на хирургична интервенция за създаване на 40-милиметрови рани, но екипът също така наблюдава естествено срещащи се рани при пет пленени шимпанзета.
Колко бързо зарастват раните ни?
Резултатите от изследването показват, че човешките рани зарастват със скорост от 0,25 милиметра на ден, докато техните животински двойници заздравяват средно със скорост от около 0,61 милиметра на ден.
Не бе установена значителна разлика в скоростта на зарастване на рани между четирите вида нечовекоподобни примати, а също така не бе наблюдавана разлика и между приматите, плъховете и мишките. Резултатите показват, че хората са еволюирали по-бавно в контекста на оздравяването, което се е случвало в определен момент от нашето древно потекло.
“Това откритие показва, че бавното зарастване на рани, наблюдавано при хората, не е често срещана характеристика сред приматите и подчертава възможността за еволюционни адаптации при хората,” пише екипът в своята статия.
По-бавното заздравяване може да изглежда като еволюционен недостатък, нПро то може да е резултат от промени в кожата ни, настъпили по време на еволюцията Когато сме загубили козината си и развили потни жлези, плътността на космите по тялото ни е намаляла, което е оставило потенциално по-висок риск от нараняване. В резултат на това може да сме развили по-дебел слой кожа, която да осигури допълнителна защита, но отнема повече време, за да заздравее при отваряне. Изследователите също предполагат, че нашата социална еволюция може да е помогнала за смекчаване на рисковете, свързани с по-бавното оздравяване.
“Освен това, макар и противоречиво, е възможно развитието на социална подкрепа за по-възрастни хора и хора с увреждания в човешката линия, както и употребата на лечебни растения, да е смекчила еволюционния недостатък на забавеното заздравяване на рани,” обяснява екипът.
Има археологически доказателства в подкрепа на тази идея. Например, изследователите са открили череп на 1,8 милиона години, принадлежащ на възрастен мъжки Homo erectus, който е нямал зъби. Това предполага, че този индивид е можел да бъде подкрепян от своята социална група при храненето. По подобен начин палеонтолозите са открили останките на неандерталец, който е живял до средна възраст, въпреки загубата на ръка и черепни наранявания, получени по-рано в живота му.
Следователно изследването отваря невероятни въпроси за това как нашите древни предци може да са успели да се адаптират към по-бавните си темпове на излекуване, но, разбира се, необходими са допълнителни изследвания, преди да се направят по-широки заключения.
“По-всеобхватното разбиране на основните причини за забавеното зарастване на рани при хората изисква цялостен подход, който интегрира генетични, клетъчни, морфологични, изкопаеми човешки скелетни и съществуващи данни за нечовекоподобни примати,” заключават авторите.
Изследването е публикувано в академичното Proceedings of the Royal Society B.
