Б оят в Украйна вече почти не прилича на окопната война от Първата световна – дроновете заличиха твърдата фронтова линия и създадоха зона на смъртта.
Небето над бойните полета е почерняло от дронове. Едни носят камери и термовизионни детектори, други са снабдени с бомби и оръжия; трети просто лежат на земята край пътищата и пътеките, докато ги активира преминаващ войник или машина. Управляват се с електронни сигнали или с невъзможни за заглушаване оптични кабели. Антидроновете се опитват да ги блокират и едновременно да издирват операторите, които са се окопали на десетки километри от фронта, пише Politico.
Резултатът е сива зона на хаоса, простираща се на около 20 километра от фронтовата линия, където дроновете ловуват войници, ранените са оставени да умират, защото е почти невъзможно да бъдат евакуирани, а доставките на боеприпаси, храна и вода до бойните части са на практика невъзможни.
„Сега преминахме към война дрон срещу дрон“, казва пред Politico полковник Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна и бивш фронтови командир. „Дроновете вече могат да устройват засади, да прекъсват вражеската логистика и да нарушават снабдяването. Те направиха и поддържането на позиции много по-трудно: ако те засечат, всички оръжия в района веднага се насочват да те унищожат.“
Нов начин на водене на война
Дроновете играеха важна роля още от първите дни на войната през 2022 г., когато Украйна празнуваше успехите на турските Bayraktar срещу руските бронирани колони. Въпреки това и двете страни първоначално се готвеха за класическа война – артилерийски дуели, механизирани колони и отбранителни окопи, казва Палиса.
През 2023–2024 г. обаче войната се промени и окопите започнаха да изчезват, обяснява Иван Секач, говорител на 110-а отделна механизирана бригада на украинската армия, която се сражава в източната част на Днипропетровска област.
Вместо дълги окопни линии по-малобройната и по-слабо въоръжена украинска армия създаде укрепени точки и наблюдателни постове и разчиташе на дроновете, за да компенсира недостига на 155-милиметрови артилерийски снаряди. В отговор руската армия започна да намалява размера на щурмовите си групи, защото украинските дронове се оказаха способни точно да локализират и унищожават по-големите струпвания на войски.
Вместо мащабните атаки с „пушечно месо“, характерни за по-ранните руски щурмове, при които огромен брой хора бяха хвърляни срещу украинските защитници, сега Русия атакува на малки групи, казва полковник Владислав Волошин, говорител на Южното командване на украинската армия.
„На руснаците им трябва време, за да съберат щурмова група. Те пълзят, крият се. Нужно им е от две до три денонощия, за да съберат група, способна да щурмува позициите ни“, обяснява Волошин.
Обикновено двама руски войници проправят пътя, но оцелява само един, добавя той. По-малките групи са по-трудни за забелязване от украинските оператори на дронове, особено при мъгла или дъжд.
„В резултат получихме дълбока сива зона, в която руснаците се просмукват зад украинските позиции и се крият там, като се размножават, ако не бъдат открити и унищожени“, казва Секач.
Лошото време помогна на руските войници по-рано този месец да пробият украинската отбрана при Покровск в Донецка област след една година опити, както и на други участъци от фронта – село Новопавливка в Днипропетровска област и централната Запорожка област.
„Мъгла или дъжд пречат на полетите на дроновете и създават възможност за по-безопасна логистика, ротация или локални операции. Затова прозорците на времето се използват за проникване или прегрупиране на силите“, обяснява Палиса.
Русия работи усилено, за да направи защитата на Украйна още по-трудна.
„Руската армия се опитва да направи зоната на смъртта възможно най-широка – унищожава всички сгради и укрития с точни удари, за да превърне всичко в гола пустош, където е невъзможно да се скриеш“, казва Волошин.
Кошмарът със снабдяването
Дроновете принуждават артилерията да се отдръпва по-далеч от фронта и правят почти невъзможно използването на бронирана техника за доставки на войските.
„Дроновете станаха изключително удобни за доставки и евакуация, разузнаване и дистанционно миниране – задачи, които преди войната обикновено се изпълняваха от хора“, казва Палиса.
Но с разпространението на дроновете дори тези функции стават все по-трудни и превръщат фронта в адски пейзаж.
Евакуацията, ротацията и логистиката се превърнаха в смъртоносни упражнения. „В момента повечето войници загиват именно по време на ротация“, казва Волошин. „Всяка доставка носи огромен риск. Затова все по-често използваме дронове.“
В резултат командирите принуждават войниците да прекарват седмици на фронта – т.нар. нулева линия – без смяна.
„Обикновено при ротация кола идва до 5–6 километра от позициите. Останалото разстояние войниците трябва да извървят пеша, криейки се в терена от дроновете“, обяснява Секач.
Това създава сериозни проблеми за морала.
„Пехотинец, който е седял 60 до 165 дни в дупка на нулевата линия, повече няма да отиде там“, каза Микола Белиесков, научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания на Украйна и старши анализатор в Центъра за инициативи „Върни се жив“.
Видеомедицина
Най-тежко е на ранените – дроновете напълно подкопават фронтовата медицина и евакуацията, казва Дарина, анестезиолог от батальона „Вълците на Да Винчи“ на украинската армия, която помоли да бъде назована само с малкото си име.
„Днес раненият войник често трябва сам да върви, да бъде носен или дори да пълзи до 5 километра от позицията си, докато стигне до мястото, където бронирана евакуационна машина може да го вземе“, обяснява Дарина. „След това машината трябва да мине през рояци руски дронове, които достигат на 20–40 километра от фронтовата линия.“
Дроновете принуждават украинските бойни медици да преместят медицинските си пунктове още по-далеч от фронта, което удължава времето за стабилизиране на ранените. Пострадалите трябва да остават на позициите си с дни, дори седмици, в очакване на евакуация, която понякога вече се извършва от наземни роботизирани системи.
Невъзможността да стигнат до ранените принуди украинските бойни медици да преминат към „телемедицина“ – използват дрон Mavic, за да говорят с блокираните войници. „На видеото виждаме как е поставен турникетът. После се свързваме с другарите на ранения и им даваме указания как правилно да му помогнат“, казва Дарина. „Дроновете са полезни и за доставяне на необходимите лекарства до позициите.“
Има и съобщения от изследователи с отворени източници, че Русия изоставя своите ранени, вместо да ги евакуира.
Вражеските дронове правят живота много по-опасен и за операторите, които ги управляват от тила.
„Помня времето, когато можеше спокойно да излезеш да пушиш на 10 километра от линията на съприкосновение. Сега не влизаме в зоната без пушка. Дроновете с оптични кабели вече достигат до 15 километра, така че трябва да си особено внимателен“, казва Секач.
Засега няма бързо решение за зоната на смъртта, създадена от дроновете.
„В момента няма доктрина как да се изгражда дълбока отбрана, когато на фронтовата линия има много малко пехотинци, врагът се просмуква, едновременно прекъсва връзката ти между фронта и тила и активно изкарва от строя твоите оператори на дронове на първа линия“, казва Белиесков.
„Това е рецептата за бавното руско напредване – ефектът на изстискването.“
