В ойната в Иран продължава вече шест седмици, а достъпът до интернет остава сериозно ограничен. Хиляди бизнеси са засегнати, а хората се чувстват все по-потиснати и контролирани, съобщава Deutsche Welle.
Още в началото на януари Иран блокира почти напълно достъпа до интернет заради протестите в страната. С началото на войната със САЩ и Израел ограниченията бяха затегнати допълнително.
Това е познат инструмент, използван от режима в Техеран. Блокирането на интернет цели задушаване на протести и на недоволството на хората. Подобен сценарий се разигра и през 2019 г. покрай демонстрациите срещу покачването на цените на горивата, както и през 2022 г. заради движението "Жени, живот, свобода" след смъртта на Джина Махса Амини в ареста. През януари тази година затъмнението бе наложено, когато антиправителствените протести се разпространиха от Техеран към други населени места в цялата страна.
Официална причина е сигурността по време на конфликти
Иран блокира комуникациите и по време на 12-дневната война през лятото на 2025 г., като изтъкна добре познатия аргумент - съображения за националната сигурност.
Режимът прибегна до същата тактика и след избухването на сегашната война, започнала на 28 февруари. Оттогава изминаха повече от шест седмици, а блокадата продължава да е в сила - така тя се превърна в най-дългото прекъсване на интернет в историята на Иран, оставяйки повечето иранци с достъп само до контролирани от държавата мрежи и медии. Данните на технологичната компания Cloudflare показват, че интернет трафикът е спаднал почти до нула по време на прекъсването през януари.
Официалните мотиви са добре познати: привържениците на режима твърдят, че чуждестранни агенти, шпиони от израелския "Мосад" и опозиционери влизали в интернет, за да изпращат в чужбина видеоклипове и снимки на чувствителни военни и държавни обекти.
Но последиците от наложените ограничения са много по-широки от защитата на националната сигурност или заглушаването на недоволството: те изправиха бизнеса пред невъзможност да продължи да работи и оставиха много семейства откъснати едно от друго.
"Дигитален апартайд"
Малцина все пак успяват да се свържат с глобалната мрежа, но само чрез все по-рисковани и скъпи алтернативи. В разгара на протестите през януари се смяташе, че "Старлинк" на Илон Мъск е решението, въпреки че иранските власти положиха доста усилия за прекъсване на услугата.
Със засилването на репресиите достъпът до оборудване за "Старлинк" на черния пазар поскъпна сериозно. Така например ДВ научи от потребители в Иран, че терминалите за сателитен интернет от "Старлинк", които преди са стрували около 1000 долара на черния пазар, сега са скочили до над 5000 долара.
Виртуалните частни мрежи (VPN) все още са достъпни, но често на цени, които повечето иранци не могат да си позволят. Друг източник разказа на ДВ, че е плащал до 1 милион томана (между 12,6 и 16 долара) на гигабайт за достъп, който е ограничен и нестабилен. В страна, където минималната месечна заплата е около 16 милиона томана, достъпът до интернет се е превърнал в лукс, недостъпен за по-голямата част от иранците.
Друг събеседник на ДВ, който живее в Иран, сравнява положението с "дигитален апартейд". Според него на практика държавата е превърнала връзката с външния свят в привилегия, която се разпределя според класата и лоялността на съответния потребител: "Ако сте университетски преподавател, проправителствен журналист или част от онлайн пропаганден проект, получавате достъп до интернет", разказва той. "Ако сте богат, си купувате скъп VPN. Но ако сте обикновен човек, ви се полага само националната интернет мрежа, където се сблъсквате с високите стени на цензурата."
Как ограниченията разрушават бизнеси
Жител на Техеран, който преди това е управлявал онлайн магазин в Инстаграм, споделя пред ДВ, че прекъсването на интернет на практика е сложило край на бизнеса му. По думите му и VPN вече не решава проблема, тъй като клиентите му често не могат да се свържат с интернет. "Няма никакъв смисъл - дори и да успея да се свържа, клиентите ми не могат", уверява той.
Икономистът Хасан Мансур казва за ДВ, че мащабът на икономическите щети вече е огромен. Според данните дневните загуби от прекъсването на интернет възлизат на около 37,7 милиона долара. Според Мансур около 70% от всички предприятия в Иран са засегнати по някакъв начин от прекъсването на интернет.
Китайският модел, но без китайската инфраструктура
Иранското правителство твърди, че вътрешната мрежа е достатъчна за комуникация. Но много иранци не вярват на поддържаните от правителството приложения за съобщения и се опасяват, че там са наблюдавани от службите за сигурност. Това недоверие се подсилва от множество свидетелства за арести, извършвани след наблюдение в мрежите.
Икономистът Хасан Мансур обяснява, че Иран се опитва да имитира китайския модел на затворен интернет, но не разполага с необходимата екосистема. "За разлика от Китай, Иран не разполага със стабилни собствени търсачки, облачни хранилища и социални платформи“, казва той пред ДВ.
Въвеждането на ограниченията промени и начина, по който информацията достига до хората в Иран. С изчезването на достъпа до глобалния интернет сателитната телевизия се превърна в един от малкото останали начини, по които много домакинства все още могат да получават новини отвън. В същото време смущения в сателитния сигнал правят този канал по-малко надежден. Някои медии на персийски език в чужбина реагираха, като възстановиха излъчванията на къси вълни.
Правителството твърди, че блокирането на интернет е необходимо за националната сигурност. За много иранци обаче това прекъсване е още един знак, че режимът е готов на всичко, за да се съхрани - и често това става за сметка на иранския народ.
