К ато се има предвид, че около 85 000 руски войници са съсредоточени в близост до източните граници на Украйна, не е изненадващо, че интересът на Киев към НАТО се пробуди. В телефонен разговор с генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг, Владимир Зеленски, украинският комик, станал президент, предполага, че изявление в подкрепа на страната му ще обезсърчи Русия за евентуална инвазия, съобщава „Фокус”, цитирайки британския „Телеграф”.
Уви, съдейки от най-новата история на региона, подобен ход на лидерите на НАТО вероятно ще има обратен ефект върху руския президент Владимир Путин и само ще го подтикне да заеме още по-агресивна позиция, която лесно ще доведе до открит конфликт. В крайна сметка вълнението от флирта на Киев с НАТО накара Кремъл през 2014 г. да нахлуе и анексира Крим, където е базиран руският Черноморски флот и да подкрепи сепаратистките бунтовници в Донбас.
За Кремъл перспективата Украйна, бивша съветска република, която Москва отдавна нарича „Малка Русия”, да се присъедини към НАТО е просто немислима. Виждайки, че НАТО поглъща една по една повечето бивши сателитни на СССР държави, Русия припомни, че има споразумение, че алиансът няма да се разширява по-на изток към руските граници.
Какво цели Русия с ескалациите в Украйна и Сирия
Ето защо Москва реагира гневно на инициативата на бившия президент на САЩ Джордж Буш да примами както Грузия, така и Украйна в НАТО. Ход, провокирал руската намеса в грузинските региони Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. и продължаващите действия на Кремъл в Украйна.
Въпреки всичко, западните лидери са все по-враждебни към последните актове на военна агресия от страна на Путин, така че е съвсем естествено, че положението на Украйна изисква изявления за подкрепа.
След като наскоро определи Путин като „убиец”, президентът на САЩ Джо Байдън изпрати два американски военни кораба в Черно море, в отговор на заплахите от Русия. Великобритания, която подписа ново споразумение за стратегическо партньорство с Украйна миналата година, продължава да обучава украинските военни и да провежда съвместни учения. Външните министри на страните от Г-7 - Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ - тази седмица в съвместно изявление осъдиха „продължаващото голямо натрупване на руски сили по границите на Украйна и в незаконно анексирания Крим.”
Байдън предложи среща на Путин
При такива обстоятелства Зеленски има всички основания да очаква стремежите на Киев за членство в НАТО да бъдат възприети благоприятно, особено в Европа. Но въпреки несъмнения прилив на съчувствие към тежкото положение на Киев, отговорът на призива на Зеленски да подкрепи плана за действие за членство на Украйна - първата официална стъпка към присъединяването - беше неокуражителен.
Част от ограниченията произтичат от дълбоки разделения, които пречат на европейските лидери да говорят като единен фронт пред Русия. Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон отговориха, като директно разговаряха с Путин за разрешаване на кризата, което е малко вероятно да вдъхне на Киев доверие.
Друг важен аргумент за противопоставяне на желанието на Украйна за членство в НАТО е, че въпреки неотдавнашните опити на Зеленски да се справи с корумпираната политическа система, страната остава втората най-корумпирана държава в Европа след Русия.
Може ли Украйна да победи Русия във война
Решението на Зеленски от миналия месец да лиши водещ проруски олигарх от три телевизионни канала се смята за една от причините, поради които Путин, който е свикнал да разпространява чрез тях пропаганда на Кремъл да организира неотдавнашното пренасочване на войски и въоръжение.
И все пак Украйна трябва да извърви дълъг път, преди да достигне стабилността и обхвата на демократичните институции, необходими за присъединяване към НАТО.
Готовността на НАТО да се примири с членове със съмнителна демократична репутация вече създаде много проблеми за алианса. По-специално страни като Турция, които по времето на президента Реджеп Ердоган са участвали в появата на ислямистки терористични групи, имат същия статут като напълно работещите западни демокрации.
Ако НАТО наистина иска да демонстрира своята стойност през XXI век, ще бъде в най-добрия интерес да сключва съюзи с други съмишленици по света, а не на страни с провалена държавност като Украйна, посочва „Телеграф”.
Защитата на териториалната цялост на Украйна в лицето на руската агресия е важен принцип, особено когато Китай доминира в Южнокитайско море и заплашва Тайван.
Въпреки това лидерите на НАТО, ръководени от защитата на международното право, не могат да предоставят членство на друга държава със съмнителна демократична репутация.
