Атентатът в Бургас е провал за израелското разузнаване. Това не е обвинение, а факт от живота и част от суровата действителност на постоянната борба с тероризма и страните и организациите, които го подкрепят.
Успехите и пораженията са нещо съвсем естествено при такава битка и макар постиженията да преобладават, малкото провали струват скъпо.
Ако израелското разузнаване - подпомогнато от местните служби - не се беше провалило в разкриването и осуетяването на заговор, Бюрото за борба с тероризма (към канцеларията на премиера) щеше да издаде предупреждение към пътуващите с гриф "България", което да бъде разпратено по цял свят.
При липсата на такова предупреждение, както и на засилена мерки за сигурност в Бургас, уверено може да се заключи, че хората, замислили и извършили атентата, са успели да прикрият дейността си - събиране на разузнавателна информация преди операцията, обучаване на атентатор самоубиец или на човек, който да заложи експлозивите, и контрабанда на оръжия.
Израел не е сам в този вид провали.
Пробив имаше и в системата за разузнаване и сигурност около Башар Асад. Недоверчив, професионалист и вещ в контраразузнаването човек като зам.-министъра на отбранатаАсеф Шаукат падна точно в такъв капан, какъвто сирийците заложиха и с какъвто убиха Башир Джемайел (лидер на ливанската партия "Катаеб") преди 30 години.
Ако е извършен пробив в сърцето на борещия се за оцеляването си режим на Асад - от някой от преданите му хора - никой не може да вини Израел, че е открил пробойна в мрежата си за сигурност (оказала се смъртоносна) в чужда държава. И все пак, по свои собствени причини, Бенямин Нетаняху се опитва да извлече полза от провала. Два часа след атентата, той заяви, че "всички следи водят към Иран".
Това, разбира се, е добре обосновано подозрение, но когато е изказано от премиер (а не от политически наблюдател, например) се
очакват и някакви доказателства.
Докато получи доказателства, Нетаняху говори за използвана "през последните месеци" в различни точки на света схема и за 18-ата годишнината от нападението срещу еврейската общност в Буенос Айрес (което той обаче не сметнал за достатъчно основание за повишаването на тревогата за терористична атака). Изводът е: "Това е иранско терористично нападение", а желаното продължение: "Израел ще даде мощен отпор на иранския тероризъм".
Дори ако желанието на Нетаняху се изпълни и бъде открито доказателство, че отговорен е Иран, това
няма да оправдае
надхвърлянето на тайната война,
преминавайки към нещо, приличащо на взаимни терористични нападения, и по-мащабна война, която според Ехуд Барак би взела не повече от 500 израелски жертви - общо взето колкото в Бургас по 70.
Нетаняху и Барак нямат търпение да пратят части на
израелските въоръжени сили на мисия, чиято мишена са ядрените
инсталации на Иран.
На тях им липсва убедително извинение,
тъй като иранците още не са решили дали да произвеждат ядрени оръжия, а президентът на САЩ Барак Обама е зает до ноември с други неща - въпроси, което могат да бъдат отложени единствено от грохота на експлозии в Персийския залив.
Мит Ромни, когото благодетелят на Нетаняху - Шелдън Еделсън, би искал да въведе в Белия дом, изглежда ще загуби.
Израелско-иранска война, която би създала значителни икономически заплахи - е последната надежда на съперниците на Обама.
Лидерът на партия "Кадима" Шаул Мофаз и неговата група, напуснала наскоро коалицията, горят от желание да върнат достойнството си, след като бяха обявени за уязвими, тъй като оттеглиха твърдата си политическа подкрепа за Нетаняху и Барак. При все това предстоящата ваканция на Кнесета, която може да продължи чак до изборите, насрочени за началото на 2013 г., вероятно ще наложат Барак и Нетаняху с нова сила.
Изкушението за сериозни подстрекателства и създаване на конфронтация ще е голямо, а през третата фаза, след ирански ответни действия вследствие на израелски ответни действия, изтребителите ще отлетят на изток.
Ако това стане скоро, Нетаняху и Барак ще си спестят занимаването с две досадни събития, планирани за август: евакуиране за втори път на около 30 души от Мигрон и изпращането за първи път на повиквателни за задължителна военна служба на ултраортодоксални израелски граждани.
Активизирането на американските дейности край Персийския
залив и на военната политика като изпращането на съветника по
националната сигурност Томас Донилън и генерал Джеймс Матис от
Централното командване на САЩ, на преговори с висши
представители в Саудитска Арабия и други страни в района,
показва, че
Обама не подкрепя доктрината за въздържане от действия до изборите.
Състоялите се през изминалата нощ разговори между Ехуд Барак и американския му колега Лион Панета, който се очаква да посети Израел и Близкия изток, не са непременно успокояващи за правителството.
Очакват се нови разговори между Нетаняху и самия Обама или някой от подчинените му - вицепрезидента Джо Байдън или държавния секретар Хилари Клинтън.
Официално тези разговори са за изказване на съболезнования за Бургас. В действителност са предупреждение за Иран. Както и в Ливан през 1982 г., така и сега за война с Иран се търси само повод. Не трябва да се допуска Нетаняху и Барак да го намерят в Бургас.
