Полицията в Мароко разгони уличен протест срещу разходите на крал Мохамед VI, предаде Ройтерс, като се позова на очевидци.
Това е първата такава демонстрация. Тя се състоя в неделя вечерта пред сградата на Парламента и в нея се включиха няколко десетки души. Те обаче бяха разпръснати от полицаи с палки, тъй като според властите протестът не е бил разрешен.
Активистите протестираха срещу
увеличаването на дела на кралските разходи в държавния бюджет
в период на икономически трудности. Те обвиниха властите, че прахосват пари от хазната в момент, когато средствата в нея са намалели вследствие на кризата в Европейския съюз - най-големия търговски партньор на Мароко.
Допълнителна тежест се оказаха и социалните разходи, които бяха увеличени миналата година, за да не стане страната с население от 33 млн. души арена на народни бунтове като тези в други арабски държави в Северна Африка - Тунис и Египет.
След като в Мароко бяха проведени големи протести, кралят реагира бързо, като прокара реформи в конституцията. Монархът обаче продължава да има широки правомощия.
Много мароканци освен това остават недоволни заради нарастването на цените и на безработицата и разпределението на богатството в една страна, където около една четвърт от населението живее в бедност.
Протести в неделя вечерта имаше и в цяла Йордания.
Хиляди хора се включиха в демонстрациите срещу решението на правителството да премахне субсидиите за горивата, предаде ДПА.
Това беше петият пореден ден на протести, които често бяха съпътствани от насилие. Равносметката до момента е един загинал, 70 ранени и 200 ареста.
Столицата Аман, която е "епицентър" на демонстрациите, стана снощи сцена на три митинга с призиви правителството да подаде оставка. Около 300-те участници в един от протестите дори приканиха крал Абдула II да абдикира.
Призивите за смяна на режима бележат ескалация на протестното движение, което допреди тази криза ограничаваше своите искания до "реформиране на режима", отбелязва ДПА.
Съгласно йорданското законодателство отправянето на обиди по адрес на краля и на заплахи срещу правителството са престъпления, наказуеми с до 10 години затвор.
Премахването на субсидиите за горивата доведе до незабавно поскъпване на горивата с 33% и на газа за готвене и отопление с 50%. Йорданските власти обаче защитиха своето решение с аргумента, че премахването на субсидиите на обща стойност 1,2 млрд. долара е било необходимо за предотвратяване на финансова криза.
Това стана на фона на призивите на Световната банка към правителствата по света да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, която плащат общо сега за субсидии за изкопаеми горива, към "зелена" инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове.
